На 1.IX.1897г. в Княжево (днес квартал на София) е роден полковник Стойно Бачийски. Български офицер и национален герой. Горянин, борец срещу престъпната комунистическа власт в България, и в частност срещу “македонизацията“ в Пиринска Македония след поробването и Деветосептемврийския преврат. Член на четата на легендарния български борец за свобода Герасим Тодоров, действаща през 1947-1948г. в Пиринска Македония против престъпната политика на БКП за “македонизация“ на българите в региона. Разстрелян на 17 май 1949г.. Тялото на Стойно е заровено в яма в гробищата на Горна Джумая.
Произведен е на 1.I. 1919 г. в подпоручик, на 30.I.1923 г. в поручик, на 15.VI. 1928 г. в капитан, на 6.V. 1936г. в майор , на 6.V 1940 г. в подполковник.
Служил както следва: до 1929 г. в 65-ти пехотен полк, 13-ти пехотен Рилски полк, в интендантската дружина на 6-та пехотна Бдинска дивизия, в 15-ти пехотен полк, до 1932 г. в 23-ти пограничен участък, до 1934 г. в 6-ти пехотен Търновски полк. През 1935 г. е адютант на Столичното интендантство, през 1936 г. – адютант на 1-ва инспекционна област, до 1938 г. е командир на 23-та погранична рота, от 1940 г. служи в 35-ти пехотен Врачански полк.
Като офицер от запаса полковник Стойне Бачийски се ползва с доверие пред царския двор.
През 1942г. е назначен за командир на 51-ви пехотен Вардарски полк в Скопие. Като такъв участва във всички антипартизански акции.
По негова заповед са УБИТИ 10 партизани. Уволнен е през 1944г.
След 9 септември 1944г. е съден от комунистическия “Народен съд“. Поради причина, че се е укривал на фронта, делото е спряно. Включва във въръжената борба срещу комунистите. Става горянин, член на четата на Герасим Тодоров, действаща през 1947-1948г. в Пиринска Македония против престъпната политика на БКП за “македонизация“ на българите в региона.
На 8 март 1948 г., заедно с подполковник Димитър Цветков, се присъединява към четата на войводата Герасим Тодоров и заема ръководно място в нея. Заловен е на 20 март 1948г. след като четата е разбита и е осъден на смърт по чл. 1, ал. 1, 4 и 9 от “Закона за защита на народната власт“.
