Най-големите дарители в българската история, братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово доц. д-р Петър Ненков

доц. д-р Петър Ненков

Двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви са родени в Карлово, в семейството на Георги Недев от карловското село Митиризово / дн. село Васил Левски/ и Евдокия Пулиева от Карлово . Евлоги е роден през 1819 г., а 5 години по-късно през 1824 г. се ражда брат му Христо. Само двамата братя остават живи от общо 5-те деца в семейството. В началото на 1830 г. баща им умира скоропостижно, като им оставя добро състояние. Майка им е дъщеря на Тодор Пулиев, първия българин, който прави фирма в Румъния и търгува с ориз, гайтани и обработени кожи.

Евлоги учи в прочутата елено-греческа школа на даскал Райно Попович в родния си град, а след това и в Пловдив. След приключване на образованието си, учителства известно време в Карлово. През 1837 г. заминава за Галац, след което се озовава в Букурещ. Започва търговската си кариера на 18-годишна възраст, с много малък капитал. Постепенно разширява своята работа и успява да стане авторитетна личност във финансовия свят.

В началото на 1939 г. братята на майка им – Христо и Никола Пулиеви, които наглеждат фирмения бизнес отвъд Дунав, привличат за съдружник, младия Евлоги Георгиев . На 1 март тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола – 50 000 гроша, а Евлоги – 27 000 гроша. Скоро в Галац пристига и брат му Христо Георгиев , който е завършил своето образование.

В първите години от своята съвместна търговска дейност, двамата братя продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век те започват сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. Те откриват и тайните на банкерството, като редовно следят лихвите и курсовите разлики. През 1872 г. 90 процента от приходите им са от банкерски операции и само 10 процента от търговия. И двамата не се женят и нямат свои наследници.

По време на Кримската война 1853-1856 г. руските войски навлизат в Румъния. По идея на руския главнокомандващ, княз Горчаков и генерал Будберг богатите българи в Румъния съставят комитет, наречен „Благотворително дружество“, който записва доброволци от местното население за руската армия. От Русия са преведени за целта 100 000 златни рубли. В управата на „Благотворително дружество“ влизат Константин Чокан – председател, Христо Георгиев – касиер, д-р Васил Берон, деловодител, а Иван Бакалооглу, Димитър Ценов и Христо Мустаков са членове. Дружеството събира за руската армия 2500 доброволци. Константин Чокан дарява 7000 австрийски жълтици, последват го и други членове на комитета.

През 1864 г. в Букурещ Георги Раковски издава вестник „Будущност“ с паричната помощ на Христо Георгиев. Той безжалостно бичувал във вестника турското правителство. То протестирало пред влашкото правителство, което притиснало Раковски да спре вестника. Христо Георгиев спрял паричната помощ за неговото издаване.

През 1866 г. Христо Георгиев води кореспонденция и провежда редица срещи с руски дипломати. В неговата кантора освен стопански се събират и военно-политически сведения за намеренията на Османската империя и съседните балкански държави, които се предават на руското разузнаване . Руският консул в Букурещ Офенберг дава идея на Христо и Евлоги Георгиеви да действат за създаване на дуалистична държава между България и Сърбия. Сърбите обаче се съмняват, дали Добродетелната дружина изразява мнението на българския народ. И така сключването на договора се отлага.

Евлоги и брат му Христо Георгиев участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години те подпомагат издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и други. Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 г. в Букурещ.

След смъртта на даскал Ботьо Петков, неговата жена Иванка изпадна в тежко материално положение в Калофер и заминава със сина си Боян при своите по-големи синове Христо и Стефан в Букурещ. В румънската столица тя намира подслон в дома на своя роднина Евлоги Георгиев. Първородният и син Христо Ботев обаче въпреки финансовите трудности при пребиваването си във Влашко, никога не обръща за помощ към своите сродници Евлоги и Христо Георгиеви.

След Освобождението, през 1880 г. Евлоги Георгиев е избран за депутат във II-то Обикновено народно събрание, но изборът му е касиран, тъй като е руски поданик.

На 5 юли 1897 г. в Букурещ, на 77 годишна възраст умира Евлоги Георгиев . Двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви са погребани в гробището Белу в Букурещ, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.

При смъртта на Евлоги Георгиев, неговото състояние се оценява на 23 милиона.

Завещанието на Евлоги Георгиев е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1897 г., в Илфовския окръжен съд в Букурещ В завещанието си той пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“. Затова неговата последна воля е да се отделят 6 милиона лева от цялото му състояние и с дохода от тях да се основе и поддържа Висше училище. Освен това Евлоги Георгиев дарява на българската черква в Букурещ 20 000 лева, за „да се поддържа училището „Кирил и Методий“, 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни румънски студенти.“ На болницата на Галац са завещани 100 000 лева, а на общината в същия град – 30 хиляди лева, 120 000 лева са отделени за строителството на българска болница в Цариград, за приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците. Дарява на Българско девическо училище в Солун – 50 000. лв. Няколко години преди смъртта си купува сграда за българската община в Одрин. Той дарява средства за построяване на Александровска болница в София. Подарява на своите съграждани в Карлово текстилна фабрика за вълнени платове….

За универсален изпълнител на завещанието е определен от него българският политик Иван Евстратиев Гешов. Българското правителство се опитва безуспешно да оспорва в съда завещанието с мотива, че Евлоги Георгиве уж бил обещал приживе 16 милиона лева. за освобождението на Македония и просперитета на българската държава. Юридически консултанти на универсалния изпълнител на завещанието Иван Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Байс. Те се произнасят: „Как е възможна подобна лудост от едно правителство?“

Съдебният процес забавя построяването на сградата на Висшето училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. Въпреки, че бил бламиран избора му за депутат в Народното събрание под предлог, че е руски поданик, Евлоги Георгиев не се обижда и продължава своята дарителска и благородна кампания .

През 1896 г. той дарил 800000 лв. и парцел от 10,5 дка на улиците „Дондуков“ и „Цариградско шосе“ за построяване на Висшето училище . Желанието му било то да се казва „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“. През 1911 г. се решава с парите, които вече са станали с лихвите над 13 милиона лв. да се построи освен университет и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово.

От фонда, създаден от Евлоги Георгиев, едва през 1934 г. е построен днешният ректорат на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След това се построяват и другите 2 крила на университета . Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров. Въпреки изричната воля на крупните дарители, университетът не носи техните имена, а името Свети Климент Охридски”.

на снимките: братята Евлоги и Христо Георгиеви, паметникът им в родния град Карлово и гробницата им в гробищния парк Белу в Букурещ.