Зайцевъдството – печеливш бизнес или хоби за любители? МАРТИН ИВАНОВ

Зайцевъдството – печеливш бизнес или хоби за любители?

За организиране производството на продукти от зайцевъдството като месо, кожи, вълна са необходими малки капиталовложения за животни, оборудване на зайчарници и клетки. При нашите климатични дадености зайци могат да се отглеждат в клетки на открито, под навеси или други преустроени стопански сгради.

С цел получаване на повече продукция през годината желателно е родените от първите озайчвания (март-април) женски зайчета да не се колят, а се оставят за разплод. При навършване на 4,5-5-месечна възраст (бял новозеландски и калифорнийски заек) може да се заплодят и използват до края на годината 1-2 пъти като майки.
Зайци
За да се обезпечи нормално отглеждане на зайците всеки стопанин трябва да осигури достатъчно клетки. Броят на клетките се определя от начина на използване на зайкините: екстензивно, полуинтензивно, интензивно. Най-грубо общият брой в зависимост от ражданията през годината се определя в съотношение 1:2 или 1:3, т.е. на една зайкиня, която е сама в клетка, се осигуряват още 3 клетки за зайчетата, които ще се родят от 5-6 озайчвания през годината.

Прието е да се смята, че зайците ядат много. Това впечатление се създава от факта, че те са наследили от дивите си предшественици навика да ядат нощем, а и поради несъвършенството на използваните у нас технологии на отглеждане те пилеят значителна част от фуража. Зайците могат да бъдат хранени по няколко начина: с концентрирани и зелени фуражи през лятото; с концентрирани, сочни и груби фуражи през зимата; с гранулирани фуражи и добавка от зелени през лятото и груби през зимата; с целодажбени гранулирани фуражи през цялата година.

Най-добри резултати се получават, когато се хранят с целодажбени гранулирани фуражи. При нашите условия зайците, хранени с такива фуражи от отбиване на ЗО-дневна възраст до 90 дни достигат жива маса 2,5-2,7 кг при разход на 2,8-3 кг фураж. На тази възраст при това тегло те стават годни за клане. От едно зайче с тегло 2,5 кг се получава почистено трупче с тегло около 1,5 кг.

В момента цената на дребно на заешкото месо е 12-14 лв./кг, но изкупната цена е много по-ниска. Зайцеферми предлагат прясното трупно заешко месо по 10 лв./кг. Повече от половината от тези средства стопаните изразходват за фуражи, лекарствени средства, амортизации, транспорт. На международния пазар добър прием намират още заешките кожи и заешката вълна. Най-големите пазари на заешко месо са Италия, Франция, Швейцария, Англия,Германия, на кожи – Германия, Гърция, Италия, на вълна – Германия, Япония, САЩ.

Преди няколко години отглеждането на зайци у нас отбеляза истински бум, благодарение на мярката за млади фермери по ПРСР. Поради много злоупотреби, подобни на проектите с калифорнийски червени, през 2017 г. финансирането на зайцевъдни ферми на млади земеделски стопани бе прекратено.

Генетичните промени , които превръщат диви животни в домашни , дълго време бяха мистерия . Сега международен екип от учени направи пробив като показа, че много гени, които контролират развитието на мозъка и нервната система, са били изключително важни за опитомяването на зайци. Проучването е на университета в Упсала, Швеция, и дава отговори на много генетични въпроси.

Опитомяването на животни и растения, предпоставка за развитието на земеделието, е една от най- важните технологични революции в човешката история.  Опитомяването на животни е започнало преди 9 000 – 15 000 години и първоначално включва кучета, едър рогат добитък, овце, кози и прасета. Заекът е бил опитомен много по-късно, преди около 1 400 години, в манастири в южна Франция. Твърди се, че зайците били опитомени, защото католическата църква обявила, че младите зайци не се считат за месо, а за риба и можело да се ядат по време на великите пости. След опитомяването, дивият предшественик – Европейският заек (Oryctolagus cuniculus), е ограничен до Иберийския полуостров и Южна Франция .

Има няколко причини учените да изберат заека за генетични проучвания на опитомяването – знаем къде това е станало, а този регион все още е гъсто населен с диви зайци, обяснява Мигел Карнейро от университета в Порто (CIBIO). Дивите зайци се явяват и модел в генетичните проучвания за ранните етапи на формирането на вида.

Дивите зайци се явяват и модел в генетичните проучвания за ранните етапи на формирането на вида

Учените първо изследвали целия геном на един домашен заек, за да разработят референтно геномно събиране. Тогава те проучили шест различни породи и взели проби от диви зайци на 14 различни места в Иберийския полуостров и Южна Франция.

Досега не е имало проучване върху животинското опитомяване, включващо такова внимателно изследване на генетични вариации сред дивите потомствени видове. Това ни позволи да посочим генетичните промени , които са настъпили по време на опитомяването на зайците, казва Лийф Андерсън от университета Упсала, Швеция.

В контраст с питомните зайци, дивите зайци имат много различни качества. Чарлз Дарвин е написал в “За произхода на видовете”, че „… няма животно по-трудно за опитомяване от младия див заек; почти всяко животно е по-питомно от него.“ Дарвин използвал домашни животни като доказателство на принципа, че е възможно да промениш фенотипите чрез подбор. Учените, участвали в конкретното проучване, чак сега са успели да разкрият генетичния базис на тази забележителна промяна в поведението, а проучването е дало нови важни прозрения за опитомителния процес.

Опитомяването на зайци настъпва предимно чрез променянето на честотите на генните варианти в дивия прародител. Нашите данни показват, че опитомяването включва предимно малки промени в много гени, а не драстични промени в няколко гена, казва Кърстин Линдблат – Тоо , директор на Департамента по структурно-геномна биология в Технологичния институт в Масачузетс, професор в университета в Упсала и главен директор на лаборатория “Наука за живота”.

Опитомяването на зайци настъпва предимно чрез променянето на честотите на генните варианти в дивия прародител

Екипът наблюдавал много малко примери, където вариант на ген, обичаен за питомните зайци, е заменил напълно ген, намиращ се в дивите зайци. Интересна последица от това е, че ако пуснете питомните зайци в дивата природа, има възможност за обратен подбор на тези гени, които са били изменени по време на опитомяването и това мислим да изучаваме в бъдеще, коментира Мигел Карнейро .

Учените не намерили пример, където ген да бъде неефективен по време на заешко опитомяване, а имало много повече промени в некодираната част на генома, отколкото в части на генома, които кодират протеина. Резултатите ,които имаме са много ясни – разликата между див и питомен заек не е в гените, които носят, а в това как те са регулирани, кога и колко от всеки ген се използва в различните клетки, обяснява Мигел Карнейро.

Проучването показва също кои от гените са били променени по време на опитомяването. Изследователите бяха изумени от голямото богатство на гени, участващи в развитието на мозъка и нервната система. Това има пряко отражение върху драстичните промени в държанието на дивите и питомните зайци, заключава Кърстин Линдблат -Тоо.

Проучването показва още, че дивият заек е високо полиморфичен вид, който носи генни варианти, благоприятни по време на опитомяването. Предполагаме, че подобен процес е настъпил при други питомни животни и че ние няма да намерим много особени „питомни гени“, които са били критични за опитомяването. Много е обичайно това ,че подобни разновидности на генни варианти, засягащи мозъка и нервната система, се появяват в човешката популация и това води до разлики в личния характер и отношенията, казва Лийф Андерсън.

Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist