За организиране производството на продукти от зайцевъдството като месо, кожи, вълна са необходими малки капиталовложения за животни, оборудване на зайчарници и клетки. При нашите климатични дадености зайци могат да се отглеждат в клетки на открито, под навеси или други преустроени стопански сгради.

С цел получаване на повече продукция през годината желателно е родените от първите озайчвания (март-април) женски зайчета да не се колят, а се оставят за разплод. При навършване на 4,5-5-месечна възраст (бял новозеландски и калифорнийски заек) може да се заплодят и използват до края на годината 1-2 пъти като майки.

За да се обезпечи нормално отглеждане на зайците всеки стопанин трябва да осигури достатъчно клетки. Броят на клетките се определя от начина на използване на зайкините: екстензивно, полуинтензивно, интензивно. Най-грубо общият брой в зависимост от ражданията през годината се определя в съотношение 1:2 или 1:3, т.е. на една зайкиня, която е сама в клетка, се осигуряват още 3 клетки за зайчетата, които ще се родят от 5-6 озайчвания през годината.

Прието е да се смята, че зайците ядат много. Това впечатление се създава от факта, че те са наследили от дивите си предшественици навика да ядат нощем, а и поради несъвършенството на използваните у нас технологии на отглеждане те пилеят значителна част от фуража. Зайците могат да бъдат хранени по няколко начина: с концентрирани и зелени фуражи през лятото; с концентрирани, сочни и груби фуражи през зимата; с гранулирани фуражи и добавка от зелени през лятото и груби през зимата; с целодажбени гранулирани фуражи през цялата година.

Най-добри резултати се получават, когато се хранят с целодажбени гранулирани фуражи. При нашите условия зайците, хранени с такива фуражи от отбиване на ЗО-дневна възраст до 90 дни достигат жива маса 2,5-2,7 кг при разход на 2,8-3 кг фураж. На тази възраст при това тегло те стават годни за клане. От едно зайче с тегло 2,5 кг се получава почистено трупче с тегло около 1,5 кг.

В момента цената на дребно на заешкото месо е 12-14 лв./кг, но изкупната цена е много по-ниска. Зайцеферми предлагат прясното трупно заешко месо по 10 лв./кг. Повече от половината от тези средства стопаните изразходват за фуражи, лекарствени средства, амортизации, транспорт. На международния пазар добър прием намират още заешките кожи и заешката вълна. Най-големите пазари на заешко месо са Италия, Франция, Швейцария, Англия,Германия, на кожи – Германия, Гърция, Италия, на вълна – Германия, Япония, САЩ.

Преди няколко години отглеждането на зайци у нас отбеляза истински бум, благодарение на мярката за млади фермери по ПРСР. Поради много злоупотреби, подобни на проектите с калифорнийски червени, през 2017 г. финансирането на зайцевъдни ферми на млади земеделски стопани бе прекратено.

Генетичните промени , които превръщат диви животни в домашни , дълго време бяха мистерия . Сега международен екип от учени направи пробив като показа, че много гени, които контролират развитието на мозъка и нервната система, са били изключително важни за опитомяването на зайци. Проучването е на университета в Упсала, Швеция, и дава отговори на много генетични въпроси.

Опитомяването на животни и растения, предпоставка за развитието на земеделието, е една от най- важните технологични революции в човешката история.  Опитомяването на животни е започнало преди 9 000 – 15 000 години и първоначално включва кучета, едър рогат добитък, овце, кози и прасета. Заекът е бил опитомен много по-късно, преди около 1 400 години, в манастири в южна Франция. Твърди се, че зайците били опитомени, защото католическата църква обявила, че младите зайци не се считат за месо, а за риба и можело да се ядат по време на великите пости. След опитомяването, дивият предшественик – Европейският заек (Oryctolagus cuniculus), е ограничен до Иберийския полуостров и Южна Франция .

Има няколко причини учените да изберат заека за генетични проучвания на опитомяването – знаем къде това е станало, а този регион все още е гъсто населен с диви зайци, обяснява Мигел Карнейро от университета в Порто (CIBIO). Дивите зайци се явяват и модел в генетичните проучвания за ранните етапи на формирането на вида.

Дивите зайци се явяват и модел в генетичните проучвания за ранните етапи на формирането на вида

Учените първо изследвали целия геном на един домашен заек, за да разработят референтно геномно събиране. Тогава те проучили шест различни породи и взели проби от диви зайци на 14 различни места в Иберийския полуостров и Южна Франция.

Досега не е имало проучване върху животинското опитомяване, включващо такова внимателно изследване на генетични вариации сред дивите потомствени видове. Това ни позволи да посочим генетичните промени , които са настъпили по време на опитомяването на зайците, казва Лийф Андерсън от университета Упсала, Швеция.

В контраст с питомните зайци, дивите зайци имат много различни качества. Чарлз Дарвин е написал в “За произхода на видовете”, че „… няма животно по-трудно за опитомяване от младия див заек; почти всяко животно е по-питомно от него.“ Дарвин използвал домашни животни като доказателство на принципа, че е възможно да промениш фенотипите чрез подбор. Учените, участвали в конкретното проучване, чак сега са успели да разкрият генетичния базис на тази забележителна промяна в поведението, а проучването е дало нови важни прозрения за опитомителния процес.

Опитомяването на зайци настъпва предимно чрез променянето на честотите на генните варианти в дивия прародител. Нашите данни показват, че опитомяването включва предимно малки промени в много гени, а не драстични промени в няколко гена, казва Кърстин Линдблат – Тоо , директор на Департамента по структурно-геномна биология в Технологичния институт в Масачузетс, професор в университета в Упсала и главен директор на лаборатория “Наука за живота”.

Опитомяването на зайци настъпва предимно чрез променянето на честотите на генните варианти в дивия прародител

Екипът наблюдавал много малко примери, където вариант на ген, обичаен за питомните зайци, е заменил напълно ген, намиращ се в дивите зайци. Интересна последица от това е, че ако пуснете питомните зайци в дивата природа, има възможност за обратен подбор на тези гени, които са били изменени по време на опитомяването и това мислим да изучаваме в бъдеще, коментира Мигел Карнейро .

Учените не намерили пример, където ген да бъде неефективен по време на заешко опитомяване, а имало много повече промени в некодираната част на генома, отколкото в части на генома, които кодират протеина. Резултатите ,които имаме са много ясни – разликата между див и питомен заек не е в гените, които носят, а в това как те са регулирани, кога и колко от всеки ген се използва в различните клетки, обяснява Мигел Карнейро.

Проучването показва също кои от гените са били променени по време на опитомяването. Изследователите бяха изумени от голямото богатство на гени, участващи в развитието на мозъка и нервната система. Това има пряко отражение върху драстичните промени в държанието на дивите и питомните зайци, заключава Кърстин Линдблат -Тоо.

Проучването показва още, че дивият заек е високо полиморфичен вид, който носи генни варианти, благоприятни по време на опитомяването. Предполагаме, че подобен процес е настъпил при други питомни животни и че ние няма да намерим много особени „питомни гени“, които са били критични за опитомяването. Много е обичайно това ,че подобни разновидности на генни варианти, засягащи мозъка и нервната система, се появяват в човешката популация и това води до разлики в личния характер и отношенията, казва Лийф Андерсън.