Да, тъй като ездата е подходяща за кондицията и развитието на различните мускулни групи. Терапевтичната езда разчита на биополето на коня, той излъчва биотокове. При деца с детска церебрална парализа се препоръчва да е без седло, само с плащ, за да може детето да има по-добър контакт с тялото и енергията на животното. Хипотерарията помага много за подобряване на състоянието на децата.

– Колко са конете у нас и каква част от тях се използват в земеделието и каква в селския туризъм?

По неофициални данни са около 60 000-70 000. От тях 10% се използват в земеделието, в дърводобива са ангажирани над 1500 животни. В Ивайловградско има немска общност, която използва основно коне за работа – за обработка на земята, за косене..
НАК контролира 13 000 животни с паспорти от породите Чистокръвна английска, Арабска порода тип „Шагия“, Рисиста, Дунавска, които се използват за спорт.

– Какви породи коне се развъждат в България?

Имаме няколко родни породи – Източнобългарски кон, използван дълги години в конния спорт и благодарение на който имаме големи успехи. Популацията днес е доста намаляла. Дунавската порода е създадена на базата на унгарската порода Нониус – универсална порода за спорт, впрягове, любителска езда, може да се гледа и като домашен любимец, заради черния си актрактивен цвят.

Имаме няколко родни породи – Източнобългарски кон, използван дълги години в конния спорт и благодарение на който имаме големи успехи. Популацията днес е доста намаляла. Дунавската порода е създадена на базата на унгарската порода Нониус – универсална порода за спорт, впрягове, любителска езда, може да се гледа и като домашен любимец, заради черния си актрактивен цвят.

Плевенската порода е с най-малка популация – имаме 13 кобили майки, съсредоточени край „Кабиюк“ – най-старият държавен конезавод в България. В плевенското село Българене един земеделец отглежда 15 кобили, останали от държавния завод „Клементина“.

НАК купи от Унгария жребец порода „Гидран“, защото той е в основата на Плевенската порода. Той е с много добър екстериор и спротни качества, целта е да създадем нова линия. От родословието се вижда, че той е внук на жребеца Гомул, роден през 60-те години в българския конезавод „Клементина“ и закупен от Унгария с цел подобряване на тяхната порода.

Като обмен на генетичен материал НАК изпрати при унгарските си партньори жребецът Gidran XXIII – 38 Garibaldi, който ще бъде включен за разплод в Унгария. Породата „Гидран“ е много близка като фенотип и генеалогия до Плевенския кон. Друга порода е Българският тракен, за съжаление силно намаляла. А е подходяща за езда дава отлични резултати в конния спорт. Имаме 30 кобили майки и 3 жребеца в цялата страна, но не могат да се развъждат, защото са близкородствени.

Стопаните проявяват сериозен интерес към Българския тежковозен кон, и то не само заради субсидиите. Това е атрактивен кон, лесен за отглеждане, издръжлив е, лесно се адаптира, подходящ е дори за месодайно направление. Кобилите майки се отглеждат от около 600 стопани. Имат популация от 3000 бр. за разплодна дейност и НАК ги подпомага с жребци.

Селекционната програма строго ограничава вливането на кръв от друга тежковозна порода с изключение на руски и унгарски тежковози. Стопаните ни имат нужда от нови жребци, но вносът от Русия е много труден. Засега имаме семенен материал в генната банка.

– Как се развива българската селекция?

Всяка порода си има селекционна програма, която строго се следи от НАК и се спазва от собствениците на коне. При вносните породи като Арабски кон и Чистокръвен английски Асоциацията ни всяка година лицензира жребци, които имат право да заплождат през съответната година. Има строги правила и изисквания, определени за различните породи като Чистокръвна английска, Чистокръвна арабска, Арабски кон тип „Шагия“, Рисиста, Дунавска порода.

Провеждат се тестове за работоспособност, конят трябва да отговаря на екстериорните размери, заложени в програмата – дължина, височина и др. Когато получи оценка 8 по десетобалната система, получава лиценз. При тежковозните коне още не сме го въвели, тъй като жребците не достигат. Там също има контрол с изкуствено заплождане.

Остава нашата Каракачанска порода. Тя е родна и от нея у нас има най-много животни. НАК контролира 2300 женски животни в разплодна дейност, останалите се контролират от асоциацията за каракачански коне в Карлово. Изкарват се животни, които вече не са необходими за развъждане, за да предпазим стопаните от близкородствено кръстосване. Нормално един жребец да работи 3 години в едно стадо, за да се избегнат кръвосмешения.

Коя порода е най-скъпа и се търси най-много в България?

У нас има 3-4 породи, които поддържат голям интерес – Чистокръвна английска е на първо място по интерес, защото е най-атрактивна и хората я приемат много добре. Рисистата порода – третата група коне в света,застъпена в почти всички държави с развито коневъдство, е популярна при надбягванията с двуколки.

А относно въпроса коя порода е най-скъпа, ще кажа само, че заплождането при Чистокръвната английска порода струва 200 000 евро за едно покриване. При тази порода разплодната дейност се извършва само по естествен път.

– Увеличава ли се интересът към коневъдството през последните години и хората ориентират ли се да развиват това като бизнес?

Има европейски програми, които стимулират стопаните. Те получават субсидии, чистят пасища, поддържат ги, увеличават популацията на конете. Но има и хора, които гледат конете, защото ги обичат, те не получават никакви субсидии.

– Как държавата и европейските фондове подпомагат коневъдството у нас?

Ние сме на последно място по субсидиране – в Румъния подпомагането е 800 евро, у нас беше 200, сега го намалиха на 140 евро за кон под селекционен контрол. Програмата de minimis за доизхранване от 2 години е спряна.

– Как ще се развива коневъдството в България?

Без намеса на държавата няма как да се развива в положителна насока. Не може да се обещават 100 милиона за един стадион, а един хиподрум да струва 1 милион и да няма кой да го направи. Не може за едни държавата да е майка, а за други мащеха.