На 1 септември се навършват 142 години от създаването в Пловдив от Временното руско управление на Командата на волноопределяющите се – предтеча на Военното училище в София
доц.д-р Петър Ненков
Непосредствено след Освобождението на България от петвековното османско иго Временното руско управление започва подготовката за създаване на военно училище в Пловдив. Назначеният на 8 май 1878 г. руски императорски комисар за България, генерал-адютант, княз Дондуков-Корсаков предприема в най-кратък срок създаване на институция за подготовката на офицерски кадри за Българската земска войска.
В края на месец май 1878 г. пред сградата на областната управа в Пловдив е оповестен приказ на комисариата на Временното руско управление за създаването на военно-учебна команда, като основните изисквания са младежите да са навършили 17 години и да имат най-малко четирикласно образование. За командир на военно-учебната команда, състояща отначало от 42 младежи, е назначен капитан Александър Стрижевски, а за негови помощници подпоручик Любавски и прапорщик Никола Бонев -българин на руска служба.
Командата е известна всред пловдивчани като Командата на волноопределяющите се и още като „золотая рота на капитан Стрижевски”. Първоначално тя е настанена в бившия турски конак в Пловдив, а после се установява в училище „Света Троица“, в старата част на днешния град. Членовете на командата получават право да следват след нейното завършване във военноучебни заведения, за да добият право на производство в офицерски чин.
В нея постъпват и служат бъдещите генерали от Българската армия: генерал от пехотата Никола Иванов, генерал от пехотата Стилиян Ковачев, генерал от пехотата Рачо Петров, генерал-лейтенант Кирил Ботев, генерал-лейтенант Радко Димитриев, генерал-лейтенант Стефан Паприков, генерал-лейтенант Петър Тантилов, генерал-майор Бончо Балабанов, генерал-майор Никола Бочев, генерал-майор Атила Зафиров, генерал-майор Стефан Ильев и генерал-майор Христо Петрунов
На 12 юли започва обучението на 107 доброволци, от които се създава юнкерска рота. Специална комисия избира 18 от тях за изпит.
Със специален рапорт от 30 август 1878 година на капитан Стрижевски до началника на щаба на Българската земска войска, генерал-майор Александър Шелейховски, се предлага унтерофицерите Христо Попов, Стефан Александров, Рачо Петров и Петър Тантилов да бъдат произведени в първия офицерски чин прапоршчик, а ефрейторите Иван Златанов, Кирил Ботев, Велизар Пеев, Спас Иванов, Иван Дончев, Бончо Балабанов, Дечко Христов, Петко Караиванов, Димитър Клатнов, Никола Петров и Христо Петрунов – в чин унтерофицер.
В отговор руският императорски комисар генерал-адютант, княз Александър Дондуков-Корсаков подписва заповед №13 от същия ден за производството в първи офицерски чин на 4-мата унтерофицери. Всички останали са произведени в чин ефрейтор.
На 1 септември 1878 г. императорският руски комисар, генерал-адютант, княз Александър Дондуков-Корсаков подписва Заповед № 14, с която назначава командния състав на Военното училище в Пловдив , състоящ се от шест души. За първи началник на училището е назначен капитанът от руската гвардия Николай Николаевич Флейшер, който на 6 септември издава Заповед № 1. От тази дата започва летоброенето не само на военното училище, но и на цялата българска военно-образователна система.
След подписването от Великите сили на 1/13 юли 1878 г. на Берлинския договор, Южна България се трансформира в автономна на султана област Източна Румелия, а Северна България със Софийска област – в Княжество България. Това налага да се премести военното училище от Пловдив в София. Преместването се извършва от 14 до 19 ноември 1878 г, но е прието официално 20 ноември да се счита за дата на преместването. От Пловдив до Пазарджик членовете на Командата на волно- определяющите се пътуват с влак, а от там изминават разстоянието до София с пеши марш.
Първоначално училището е настанено в дотогавашна турска болница на мястото на днешния Централен военен клуб. На 26 ноември 1878 г. то е официално осветено и открито със заповед № 18 на Военното управление на България. Приети са на обучение 255 български юнкери, като членовете на Командната на волноопределяющите се се приемат в училището без приемен изпит.
Други 132 младежи са изпратени да учат в Русия, като 90 тях постъпват в Елисаветоградското военнокавалерийско училище, а останалите 42 в пиротехническите школи в Санкт Петербург и Тула.
Обучението във Военното училище е в рамките на две години и се разделя на два класа: Първи младши клас-общи и Втори старши клас -специален. В младшия клас се изучава общообразователна и общовоенна подготовка, а в старшия клас– специална подготовка по съответния род войска: пехота, артилерия, кавалерия и пионери /сапьори/.
На 15 януари 1879 г. е зачислени първият випуск юнкери. Той е подготвен в съкратени срокове . На 10 май 1879 г. 163 юнкери, завършили старшия клас, получават първото си офицерско звание. С предсрочното производство на първия офицерски випуск, въпросът с командните къдри в българската армия до някъде е решен и това създава възможност за постепенната замяна на повечето руски офицери в нея.
С Указ № 40 са обявени първенците на випуска – подпоручиците Анастас Бендерев и Тодор Увалиев.
Първият випуск на военното училище по-късно е наречен „Генералски“, тъй като от завършилите 163 юнкери 36 достигат до генералско звание. Първите възпитаници на Военното училище стават гръбнака на българския офицерски корпус и по-късно участват във войните за национално освобождение и обединение.
До 1913 г. 83 души от тях командват полкове, 42 – бригади, 15 – дивизии, а 8 – армии. Освен това петима стават началници на военното училище, трима са инспектори на артилерията, двама са инспектори на кавалерията. Пет офицера достигат до поста началник на щаба на армията, а шест се изкачват до върха на военната пирамида и стават военни министри.
На снимките : руският императорски комисар за България, генерал-адютант, княз Александър Дондуков-Корсаков, Временното руско управление на България след Освобождението, първият випуск на Военното училище и Сградата на Военното училище – днес сграда на Военната академия „Г. С. Раковски“ – София.
