НА 1 СЕПТЕМВРИ СЕ НАВЪРШВАТ 16 ГОДИНИ ОТ ТРАГЕДИЯТА В БЕСЛАН
ВСЯКА ГОДИНА НА ТОЗИ ДЕН ХОРАТА В БЕСЛАН СИ СПОМНЯТ УЖАСА НА ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН И ПРЕГЛЪЩАТ СЪЛЗИТЕ СИ ЗА МЪРТВИТЕ ДЕЦА
По време на тържественото откриване на първия учебен ден в Русия – 1 септември 2004 г. въоръжени чеченски сепаратисти превземат местното училище в северноосетинския град Беслан, барикадират се , минират го и задържат, като заложници 1200 родители, учители и деца. След двудневни преговори руски специални части решават да щурмуват сградата .
На 3 септември, избухва експлозия в училището и това предизвиква паника сред децата, които се разбягват. Похитителите започват да ги обстрелват. Руските специални сили се намесват . Според официалните данни са убити 344 цивилни, от които 186 деца.Тогава написах статията.
ЗАЩО ????
Потресен съм. Не мога да мълча. Съвестта ми се бунтува и ме кара да седна над нямата бездна на белия лист, за да изразя болката и възмущението, които разпъват душата ми . Уж съм вещ в книжовното слово , но трудно мога да намеря точните думи , за да характеризирам клането на деца , извършено от чеченските терористи в училището на северноосетинския град Беслан в първия учебен ден, а солената влага пълни очите ми . .
За мене няма по жестоко престъпление от това да посегнеш на живота на една дете , а в Беслан , извергите в човешки образ , наричащи себе си „борци за независимостта на Ичкерия”, устроиха кървава баня над стотици деца , като стреляха хладнокръвно в гърба им и взривяваха мини всред тях. Дори техните духовни водачи заклеймиха това безумие, защото няма политическа или религиозна кауза в света, която да бъде оправдана с подобен садизъм. Спасените по чудо от касапницата, деца не ще забравят никога деветте кръга на ада и ще се стряскат на сън до края на дните си от преживения кошмар.
Връщайки се назад в историята , не мога да се сетя за друг подобен пример на вопиюща жестокост , освен престъпленията на хитлеристите през Втората световна война. Гнусното злодеяние в Беслан обаче ражда и много тревожни въпроси, които чакат своя отговор.
Първият от тях е , как така едни от най-мощните в света , въоръжени сили и органи за борба с тероризма , като руските допуснаха да се разиграе тази кървава трагедия, отнела живота на 340 души и осакатила други 700 за цял живот? Защо вече десет години митичният руски спецназ демонстрира своето безсилие да са справи с отрядите на чеченските сепаратисти? Има ли заинтересовани кръгове в Москва които искат да продължи тази война ?
Черната серия от терористични актове , като взривяването от камикадзе на една от станциите на Московското метро, свалянето на двата пътнически самолета, вземането на стотици заложници в Московския дом на културата по време на театрална постановка , чиито освобождаване бе свързано с много жертви и други примери – са красноречиво доказателство, че руските служби за сигурност не извлякоха ценни изводи от тези „кървави уроци” , както това направиха американските им колеги след атентатите на 11 септември и не взеха мерки да запушат пробойните, което кара бандитите да се чувстват безнаказани.
Смущава ме и фактът, че западните държави практикуват двоен стандарт в отношението си по проблема в Чечня? От една страна заклеймяват кървавия терор , а от друга страна дават радушен прием на чеченските сепаратистки лидери Шамил Басаев и Аслан Масхадов и отказват да ги предадат на руските власти , за да бъдат съдени в родината им за многобройните престъпления и хилядите невинни жертви .
Дори, някои политици като датският министър на външните работи отидоха твърде далеч и поискаха от Русия обяснение за силовото решаване на проблема със заложниците в Беслан , което руският му колега нарече „кощунство”. Да не говорим за смехотворно малката помощ , която изпратиха някои Велики сили за пострадалите при терористичния акт.
Студената война завърши в края на миналия век с поражението на световната социалистическа система, но . на нейното място се настани нова много по-страшна война с ислямския фундаментализъм, с верския фанатизъм и неговото кърваво отроче – глобалния тероризъм, което прави света крайно несигурен и непредвидим . Фактът, че в нея участват дори и жени , наричани „шахидки”, готови да убиват – ме шокира, защото жената винаги е била пазителка на живота и на семейното огнище .
На фона на този гигантски сблъсък се питам, готова ли е България 
? Случаят с нашите обезглавени шофьори в Ирак и задържаните медицински сестри в Либия ме кара да мисля, че по –скоро тя не е готова за това !
Тези стряскащи въпроси трябва час по скоро да накарат нашите държавни мъже да прогледнат и да проумеят простата истина, че без силна полиция и армия няма да има силна и процъфтяваща държава. И нека не забравят фактът , че живеем на такъв опасен кръстопът , какъвто са Балканите, наричани „ барутният погреб на Европа” , запалил не една и две войни на стария континент.
