Най-отличителното у Тодора беше туй, че подир думите му идваха дела. Идеите му всякога се отличаваха с практически усет, със здрава мисъл, без да са лишени от дълбочина и оригиналност. Потърсите ли у него темперамента – ще намерите деловия темперамент на един силен човек. В лицето на Тодора акцията бе намерила майстора си, чиято мощ се проявяваше еднакво когато трябваше да се замисли, когато трябваше да се започне, когато трябваше да се преследва и да се завърши нещо. Той бе сякаш роден за борба; стихията му бе в преодоляването на трудностите. В моменти на непрогледни разочарования, не случайно се яви на чело Тодор; волята му беше изключителна и само тя можеше да се изпречи против сляпото в събитията и срещу хаоса на развалините. С него скоро се нареждаха ратници, подир него можеха да дойдат и други, но пръв се втурваше той.
С вродена решителност, не плашейки се от отговорност пред големината на предприятията, той като че по интуиция долавяше моментите. Много от постъпките му оставаха да бъдат догонвани от мудните умове на другите. В това отношение Тодор е проявявал замаха на общественик от голям калибър; такъв човек не чака и бабите да видят дадена нужда, за да одобрят избрания от него път. Такъв е примера с делото на Александрова подир 1918 г. – време на спорове и резигнации, на приказки и разсъждения, когато отечеството имаше нужда само от работа. Ако най-трудната задача за един военачалник е да стегне редовете не разпръснатите войски и да ги поведе отново към победа, Тодор се показа блестящ водач на цел разпръснат и объркан народ; при фатален исторически завой спаси от сгромолясване колата на македонското бъдеще и я насочи из пътя на народните идеали и интереси. Реалист в долавянето на нуждите и на моментите, той бе такъв и при подбора на хората: преценяваше ги не по думите им, не даже и по ума им само, а чрез проверка в дело. Той съумеваше бързо и точно да познае някого, за когото у вас бавно и несигурно се е формирало мнение и трудно сте могли да схванете преодоляващото му качество. Когато се явяваше нов охотник за постъпване в редовете на ВМРО, четници и войводи си пошушваха: „Ще ходи при терезията (кантаря)“, т.е. – при Тодора, за да го премери…
Че до Александрова революционна Македония не познава по-крупен конспиратор от него – едва ли може да се оспорва. Както в скрояването на изолиран удар, тъй и при постройка на цяло действие, той даваше отпечатъка на незаменимия Александровски метод, в основата на който бе правилото: по-добре е да замислим малко, но да го осъществим, отколкото много нещо да проектираме и да остане неизпълнено. Неговата проницателност като стрела се спускаше върху най-деликатния и труден момент на едно изпълнение; него се стараеше да осветли, да разучи и да разреши. В комплекса на един план безпогрешно определяше мястото на личната храброст, на осторожността и на техническия похват. Еднакво надеждно боравеше и с повече и с по-малко разполагаеми сили. За намеренията на противника се досещаше навреме и не еднаж, преди още да е атакуван, заемаше позиция, която разбъркваше съображенията му и го поставяше в морална залисия. Колкото беше страшен в прямия удар, толкова бе загадъчен и страшен за неприятеля при избора на маневрата, на обхода издалече…
Народът познава Александрова и ще го предава в легендата повече като светия, отколкото като герой. Осанката му и в най-дребните прояви вдъхваше страхопочитание. Тихия му и бавен говор, даже и мълчанието му по-авторитетно се налагаха, отколкото красноречието на един оратор. Волята му се бе наложила преди всичко на самия него; всички прищевки на организма и волности на духа отстъпваха пред нея. Не е ли чудно, че при най-неблагоприятни условия за живот през дълги години, той живя с мерка и ред, намираше време да пътува, да работи; при неимоверна претрупаност с работа успяваше да се вгледа в много страни на обществения живот изобщо, да следи политиката, да научи и френски език, като отделя от минутите си за сън; да понася и студ, и умора, и глад. Неговото трудолюбие и самодисциплинираност са пословични. Последен заспиваше, пръв се събуждаше и се залавяше за работа, огромна, но подредена и експедитивно привършена от него.
Обноската му бе пропита с вежливост от скромност. Той не бе небрежен спрямо никого. Силната му памет му помагаше да не забравя хилядите познати; виждайки, че не ги е забравил, селяните затвърдяваха преданността си към него; те го наричаха „Стария“. Може би тия прости хора верваха в успеха на борбата покрай верата им в самия Тодор. Но и той лично всякога е бил оптимист, фанатично верваше в успеха на Делото. За този успех той допринасяше главно с моралната си мощ, както и успехите на нашето движение наричаше преди всичко морални. Духът на македонската революция Тодор познаваше основно, а сам беше негово олицетворение. Първостепенен борец, Тодор Александров вдъхновяваше борбата и създаваше борци. Защото преди да си служи с оръжието, той владееше над душите…“- Иван Михайлов, Спомени II, стр.79 – 111
