Нинова еднолично подменя правомощия на органи Михаил Миков ИНФАКТО .БГ

Нинова еднолично подменя правомощия на органи. Узурпира партията

Интервю на Калина Андролова с Михаил Миков, експредседател на БСП, бивш вътрешен министър и председател на 42-рото Народно събрание, юрист, дългогодишен парламентарист, консултант по редица законопроекти, включително и във Великото народно събрание.

Г-н Миков, какво цели премиерът Борисов с предложението си за Велико народно събрание?

По този начин Борисов изземва тезите на протестиращите и по-точно на водачите на протеста основно свързани със съдебната власт. На второ място, Борисов печели време. Но големият въпрос е струва ли си всичко това на фона на другите големи социално-икономически проблеми пред България. Защото всички останали проблеми ще минат на заден план, когато започне обсъждането на Конституцията.

С това премиерът не се ли стреми по-скоро да избегне служебно правителство, отколкото да инициира наистина промени в Конституцията?

Това предложение постига и двете неща. Може би някой убеждава Борисов, че така е възможно да се избегне служебния кабинет. Но такъв кабинет не е толкова важен, че чак заради това да се свиква Велико народно събрание и да се прави нова Конституция. Един служебен кабинет е силно ограничен за правене на политика. Ако пък става дума за наказателно преследване то това е работа на прокуратурата, а не на кабинета, независимо дали е редовен или служебен.

Но наистина има нужда от промени в частта за съдебната власт на Конституцията. Припомням, че когато последните промени бяха направени, тогава БСП беше категорично против. Христо Иванов беше министър на правосъдието и беше основният инициатор. Висшият съдебен съвет се капсулира в отделните съставящи го квоти. Участието на обществеността в състава на Висшия съдебен съвет беше силно занижено. Колко адвокати днес има във Висшия съдебен съвет, колко научни работници, колко юристи, бивши прокурори и съдии, които не очакват да се връщат в системата?! Мисля, че отговорът е ясен – нула. Конституционната ревизия на Висшия съдебен съвет с двете колегии, направена от мнозинството на ГЕРБ с активността на Христо Иванов, доведе до днешния резултат, срещу който се протестира и се иска още повече от същото. В крайна сметка съдебната власт в България не е pro domo sua (в свой интерес, от лат.) за магистратите. А тя е нещо, което харчи парите на данъкоплатците. И българските граждани, които са извън тази система, също трябва да имат поглед и участие в решенията, които се вземат там. Това е моята позиция, която съм отстоявал и при предишната ревизия.

Имаме ли нужда от нова Конституция или само от малки промени?

Смятам, че няма нужда от нова Конституция. Огласените идеи за промени не могат да бъдат основание за Велико Народно събрание и чисто нова Конституция. Освен ако с тях не се цели да се отвори процедурата, а след това да се търсят други сериозни ревизии в Конституцията. Само че възниква въпросът, една следваща Конституция ще бъде ли по-социална?! Защото очевидно конфигурацията на политическите сили не може да очертае едно ляво мнозинство. Дали пък някой не си прави сметка да прекрои модела от парламентарна република към нещо друго, към полупрезидентска или президентска. Да не говорим за евентуално възстановяване на идеята за монархията. Затова големият въпрос е нужно ли е това на българското общество? Дали то няма да подмени голямата тема за неравенствата, за икономическото състояние, за демографската катастрофа на България.

Какво би могло да се направи около прокурора, на който му искат оставката?

Около прокурора кой знае какво не може да се направи. След промените при влизането ни в Европейския съюз, тогава ГЕРБ още не съществуваше, ние бяхме инициаторите и макар и на ръба на риска за някаква евентуална намеса се въведе отчетността на главния прокурор пред Народното събрание. Което означава доклади – годишни и по конкретни поводи.

Питам Ви заради осветените намерения на Божков, който би искал прокурорът да се превърне във фигурант като президента. Явно има стремеж прокурорът да не е толкова независим.

Винаги, когато става дума за такива промени, се появяват интереси. От различни страни. 30 години след изработването на Конституцията България изглежда по съвсем друг начин. Най-важната промяна беше отношението към собствеността върху средствата за производство. Преходът приключи, когато средствата за призводство станаха частни и попаднаха в ръцете на малцина. А тези, които очакваха друго от икономическото и социалното развитие на България, останаха излъгани. Иначе, за прокурора са възможни различни модели. Може да е чиста функция на изпълнителната власт, възможен е и междинен вариант, избор от Народното събрание, а ние сме избрали вариант при който той е независим.

Не е ли по-добрият вариант да е максимално независим?

Няма панацея, няма универсален вариант. Много зависи от самия човек, който изпълнява функцията. Как разбира той разделението на властите, как разбира справедливостта. И това се отнася не само за позицията на главния прокурор. А за всяка една отговорна държавна позиция. Ако прокурорът е функция на изпълнителната власт или е избиран от Народното събрание, тогава пък ще има обвинения, че е политически пристрастен и т.н.

Как БСП ще действа по това предложение на Борисов?

БСП не отрича априори възможността за провеждане на Велико народно събрание. Аз обаче смятам, че няма нужда от Велико народно събрание, има нужда от уплътняване, законодателно претворяване на Конституцията. И то най-вече в частта за правата. Пише, че здравеопазването е безплатно. Но като отидеш в болницата, ти казват „изборът на екип струва еди-колко си“. БСП не трябва да припява в този хор за Велико народно събрание. Категорично трябва да заяви, че тази Конституция е добра и не тя е виновна за всичките неудачи на хората през този 30-годишен период. Недейте да заблуждавате хората, че някакви промени в Конституцията ще направят живота им по-добър!

Ползва ли Корнелия партията като пиар агенция за своята кампания за председател? Прави някакви съвсем безсмислени активности, за да изглежда борбена в очите на партийните членове. Онзи ден имаше пак свикване на парламента по нейно искане, което не доведе до нищо.

И като статус. И като финансови ресурси. И като медии Корнелия ползва партията. Ако съвсем за малко погледате партийната телевизия, веднага ще видите, че това не е телевизия на БСП, а е телевизия на Корнелия Нинова. Там гласовете, които заклеймяват нейните опоненти, враговете с партиен билет, са най-силно звучащите. И няма шанс човек, който не споделя слънчевото сияние около Нинова, да се дореди до ефир. А за свикването в парламента по време на ваканция, като видях колко малко хора има в пленарната зала, си зададох въпроса: толкова ли нямаше политическа преценка какво ще се случи, толкова ли нямаше възможност да се потърси осигуряване на кворум?! Защо БСП трябваше да изглежда безпомощна в празната пленарна зала?!

Другото, което си помислих като гледах онзи ден парламента, е последното заседание на Националния съвет отпреди около двайсетина дни, когато Нинова с верните си пажове стояха затворени в нейния кабинет на третия етаж, а долу се бяха събрали около 70-80 души от Националния съвет. Тогава Нинова провали кворума на заседанието. Това е някаква ирония на съдбата, че двете събития се случват в такъв къс отрязък от време. Как можеш да виниш парламентарното мнозинство, че е провалило кворума, след като ти си направила абсолютно същото в собствената си партия?! Тоест губиш моралната възможност да се възмущаваш, че ГЕРБ правят така, че в парламента да няма кворум. Защото несъмнено бягството от дискусия и в двата случая е много укоримо.

С много викане Корнелия опитва да стигне до партийната членска маса, която няма информация и представа за парламентарния и политическия живот. Явно е, че тази ербап политика, която се демонстрира, още повече от дама, има качеството да заблуждава относно действителността. В цял свят популистките, народняшките партии работят с такива механизми. Хората се хващат на това, но то не привлича знаещите, можещите хора, тези които имат реална преценка за политическите процеси и механизми в България.

Уж БСП иска оставката на правителството заедно с протестиращите веднага и сега, а Корнелия настоява за актуализация на бюджета.

Въобще искането за оставка на правителството е доста интересно, звучи атрактивно и радва много хора, но големият въпрос е за парламентарното мнозинство сега и след едни избори. Всяко правителство е функция на парламентарно мнозинство. И когато се казва „Оставка!“, трябва да се обясни на хората, че има два варианта. Или днешното мнозинство избира ново правителство, или това ще се прави от мнозинството в следващото Народно събрание. А как ще изглежда то? Все пак политиката не е тото. Самото искане на оставка е атрибут на тази ербап политика. Периодично трябва да крещиш „Оставка!“. А практиката от последните четири години показва, че това по никакъв начин не се отразява на стабилността на управляващото мнозинство. За съжаление това не носи и прилив на доверие към БСП като основна опозиционна сила. Защото викането на висок глас „Оставка!“ не може да замени политическите идеи и послания, които хората да оценят като алтернатива на днешното дясно управление.

С всичките си действия БСП налива енергия във възраждането на т.нар. градска десница.

БСП отвори широко вратата за реанимацията на градската десница, съдружниците на Борисов и наследниците на Костов. Днес те са най-активни по площадите. Най-парадоксалното е, че и президентът Радев участва в това мероприятие. И вместо БСП да потърси сблъсък с ГЕРБ на парламентарно равнище, където има предимствата да е основна парламентарна сила в опозиция, тя се опитва да е на улицата. Битката трябва да е в парламента и там да се роди алтернативата като политика, а не толкова като персонаж. Площадът днес ражда друга дясна алтернатива на дясното управление на ГЕРБ, в която участват и познати герои. Включително с отношението си към БСП и лявото.

В залата пред Националния съвет съм споделял този риск на глас. Това съм го казвал и на Областен съвет. Даже един колега от Областния съвет преди няколко дни ми каза: „Знаеш ли, въобще не вярвах на тези неща, които ги говореше преди месец, когато започнаха протестите, но се оказа прав“. Кои са печелившите от протестите? Тези, които довчера ги нямаше в социологическите изследвания, но днес все по-силно започват да присъстват. И то заради площадни мероприятия, а не с някаква сериозна алтернатива на политиката на ГЕРБ. Затова за Борисов е лесно да прегърне техните идеи.

БСП захрани началото на тези протести като осигури подкрепа за Радев, който вдигна юмрук именно сред електората на БСП пред президентството.

Да, там участваха и БСП и президентът. Нямаше добра преценка за реалната ситуация и какво ще се случи. Негативният вот антигерб няма да отиде в основния опонент на ГЕРБ по дефиниция – лявото, а ще отиде в ново или друго дясно. Това е в интерес на бизнес кръгове или на фактори, които не искат в България да има ляво управление.

Зад микрофона на Нора Стоичкова от телевизията на БСП протестъри крещят в директен ефир: „БСП вън!“. Апелите „антимафия“ се обръщат и срещу БСП.

Така е. И, ако Нинова беше слязла на онова заседание на Националния съвет, когато се скриха горе в стаята, за да няма кворум, щеше да чуе, че този риск съществува. И евентуално да разбере, че един такъв протест може да не даде ново политическо развитие, нова алтернатива в лява посока. По-скоро ще даде едно ново преобличане и преобуване на десницата, която ще продължи напред с други форми и средства. И с други лица.

Озадачително е, че БСП иска оставка, когато самата БСП е в тотален разкол, разделение, напрежение, конфликти. Половината партия иска оставката на Нинова.

Не само това. Казваш, че искаш предсрочни избори, а не искаш да се състои заседание на Националния съвет. Ами, ако Бойко Борисов беше подал оставка, при тези отношения в Националния съвет и това напрежение кой орган щеше да одобри листите, които Нинова да предложи?! При този дълбок раздор, който се предизвиква от прекия избор на председател, и отношенията вътре в БСП. Многократно съм предупреждавал, че този пряк избор ще свали напрежението, което е горе в ръководните органи, надолу по места. И това вече се случва. Вече се оформят крила, оформят се групи, които са фенове на един или друг кандидат, а не на една или друга идея. Защото това, което е най-големият дефицит на тази кампания, е, че няма оценка за четирите години. Оценка къде сме, докъде е стигнала БСП, какъв е резултатът от мандата под ръководството на Нинова. Като политика, като организация, като авторитет, ако щете и като финансово състояние. Една трезва реална оценка, от която Нинова много се страхува! Тя се страхува да се яви пред Националния съвет, където много от хората, които ръкопляскаха при нейното избиране, днес разбират суровата реалност.

Кое налага вие да събирате подписи и по този начин да се свиква Национален съвет?

Налага го инатът на Нинова. Тя очевидно си представя, че като я изберат сега пряко и с ръкопляскания, и като отстрани всички, които имат различно мнение, ще цъфне и ще върже. Нищо подобно няма да се случи. Участието в политическите партии е доброволно. То не е участие във фирма, не е участие по трудов договор. Така че всеки може да си събере вързопчето и да се оттегли, или да намери друго място, където да търси реализация на политическите си идеи. Това явно не го разбират и съпругите на Сашо Симов и Иво Христов, евродепутата, които хистерично призовават във Фейсбук такива „плевели“ като нас да бъдат изтръгнати от БСП.

Националният съвет гласува ли отчета на партията, който беше внесен в Сметната палата, и бюджета, по който се правят настоящите разходи?

Не. Тя разтури кворума, изнизаха се от заседанието един по един. Първо членовете на Бюрото, накрая и Нинова с последните останали, за да събори кворума, за да не се стигне до дискусия за финансовото състояние. Само че има законови изисквания. Този отчет, за да бъде внесен в Сметната палата, трябва да бъде приет от Националния съвет. Така е и по устав.

Е, как тогава тази жена Корнелия го внесе в Сметната палата?

Ами, ето така! В България много неща се случват извън правилата. Но всички иначе искаме да тържествува законът. Нещо повече. Вече сме осми месец на 2020 г., но БСП няма утвърден бюджет. Всичко става с волята на председателя. Доскоро Нинова, а сега до изборите – Москов, кметът на Гоце Делчев.

Тоест Нинова си позволява да управлява партията еднолично и самоволно.

Не знам какво изобщо остана за управление от БСП, но тя еднолично подменя правомощия на органи, за което няма право. Узурпира партията, това е по-точно казано. Добре че няма някаква преторианска гвардия. Тези момчета около нея се опитват да приличат на такива, но са само един фарс.

На този Национален съвет, който искате да свикате, какво ще правите, кои въпроси ще обсъждате?

Трябва да се свършат много неща. Но основният, големият въпрос е къде е БСП. При тези социологически изследвания, при тази изолация в лявото пространство, след като преди две-три години Нинова разгони левите коалиционни партньори… Защото „БСП Лява България“ беше събрала всички с изключение на „Българска пролет“. Тогава бяхме постигнали най-голямото обединение. То само по себе си механично не дава резултат, но този букет от всичко вляво даваше шанс БСП да се движи в един ляв път. И днес виждаме, че БСП приглася на христоивановци, на раданкъневци и наскоатанасовци. Основен говорител по нашата телевизия е приватизаторът Васил Василев на завода „Мраз“, който също иска да свиква Велико народно събрание. Аз имам спомени от Великото народно събрание, но не знам той какво се сеща от тогава.

В тази социалистическа партия само приватизатори и бизнесмени са се събрали.

Не само, но в ръководството са доста.

Интересно, че Корнелия е много против тезата за коалиция на БСП с ГЕРБ, но ГЕРБ е партия център-дясно. В същото време Корнелия няма нищо против колаборация с русофобската десница, която е пълният антипод на възгледите на избирателите на БСП.

Тя си присвоява тезата, че единствена отказва коалиция с ГЕРБ. Но като бях председател ние отказахме такава коалиция, включително и след разговори с ПЕС и Жозеф Дол. Обясних на Борисов защо ние от БСП не бива да влизаме в такава коалиция. Защото една такава голяма коалиция по немски образец тогава щеше да бъде убийствена за политическото в България. Да, по-после и тя отказа. Само че имаше решение на Конгреса, на Националния съвет, на всички органи. Ако тя беше приела коалиция, БСП щеше да се разтури, да се пръсне по шевовете. Така че нейният отказ от коалиция с ГЕРБ изобщо не е само нейн принос. Това е решение на стотици хора от ръководните органи на БСП. А днес тя си призвоява това решение като лично нейно. И обвинява т.нар. „вътрешна опозиция“, че иска коалиция. Истината е, че това е линия на Конгреса на БСП.

За мен остава загадка, че Корнелия няма против да се съюзява с тези, които винаги са ви наричали „червени боклуци“.

Да, десните си направиха кметове в София с наша помощ, а сега хвърлят яйца по народните представители на БСП. Обективните обстоятелства са такива, че едни предсрочни или редовни избори ще отворят въпроса кой с кого прави коалиция. Българската избирателна система не позволява този, който е на първо място да може да направи самостоятелно управление, за да отстоява политическите си идеи. Тоест той прави компроси и влиза в коалиция в името на по-големите цели. А след това, на края на мандата, всички пустосват една такава коалиция. След престоящите избори при тази политическа конфигурация ще бъде нанесен поредния удар върху политическото представителство. Ще се правят коалиции за власт, а не заради политически идеи. Трябва им нещо голямо, което да прикрие противоречията и да обоснове безпринципното съюзяване. Такова може да да бъде например корупцията, която наистина е тежък проблем. Ето това е  ключът. И затова Корнелия не се гнуси да прави политически заигравания с най-дясното.

Някой в БСП отчита ли факта, че цялата електорална енергия на социалистическата партия, ентусиазмът на феновете, техните надежди и дори войната на троловете се влагат не в изграждане на партията и на партийни лица, а в политическата кариера на Радев, който всъщност непрекъснато се опитва да се хареса на десницата.

Радев има симпатията на мнозинството от БСП и гражданите. Само че много хора не си задават въпроса каква е неговата позиция по темата за надпреварата във въоръжаването. А днес ние сме свидетели на една нова надпревата във въоръжаването и няма какво да си затваряме очите. Това е безспорен факт от днешното развитие на международните отношения. И нито Радев, нито ръководството на БСП поставя този въпрос за разглеждане. А един от големите, пробните камъни на лявото е отношението към надпреварата във въоръжаването. Ето още един въпрос, който може да се превърне в допирна точка между ляво и дясно, особено пък, когато президентът произхожда от милитаристичните среди.

Вие като юрист можете ли да кажете дали Радев излиза извън правомощията си по Конституция, призовавайки за размирици? Как един президент употребява уличен жаргон като „мутри вън“, който в политическата риторика не може да присъства.

Няма да влизам в конституционната плоскост. За мен по-важно е, че мутри има навсякъде. Мутри има и в управлението, и извън управлението. И когато изваждаш един такъв политически неутрален въпрос и го превръщаш в политическа теза, рискуваш силно да размиеш другите противоречия, социалните противоречия, които са същностните. Които са, ако искате, класови противоречия, противоречия между труд и капитал. Защото практиката в Европа показва, че корупция има и при десни, и при леви  правителства. Днес протестите казват „няма значение после какво ще бъде, важното е да няма корупция“. Много правителства по света са идвали с такива призиви, ама после се оказва, че корупцията е системен въпрос, свързан с всички политически партии, с всички участници във властта.

Колко до жаргона „мутри вън“, ще кажа, че както Радев е избран на избори, така и парламентарните мнозинства се формират на избори. Може би ще понеса много критики от БСП след това интервю, но това е истината. Колкото той има право да претендира да представлява народа, толкова и партийните избраници вътре в парламента имат това право. В крайна сметка подобни изрази надхвърлят нормалните отношения между институциите. За деинституционализацията в България здрав принос има и Борисов. Той в годините се опита всячески да застане над парламента. Разбира се срещаше охотно хора в своето мнозинство, които да споделят едно такова разбиране. И днес всички жънем резултатите от тази деинституционализация, от тази война между институциите. Едноличните органи, какъвто е президентът, винаги са имали изкушението да потърсят повече власт. Въпросът е, че когато се кълнеш в Конституцията, ти трябва да приемеш съдържанието на институцията такова, каквото е. Ако не – излизаш, правиш партия, побеждаваш и управляваш или пък убеждаваш хората да променят Конституцията и тогава играеш в другата роля. Радев в това отношение не е изключение. И преди него е имало президенти, които са имали желание за повече власт.

Понеже Корнелия Нинова е слаб стратег и не знае как да води политическата игра, БСП всъщност се влачи след Радев? Радев е острието на борбата с ГЕРБ.

Точно така. Отсъствието на позиции в БСП по традиционни въпроси, които преди социалистическата партия е отстоявала и защитавала като например парламентарната република, това е някаква форма на създаване на фона на Радев, на който той се изявява. И това е част от причините да искаме заседание на Националния съвет.

Нинова, която вече е в оставка, явно не спазва никакъв устав, правила и пр. Откъде идва такава самонадеяност, може ли някакви външни фактори да й дават импулси, обещания, насърчаване, Божков, посолства и пр.

Може би и характера има значение. Но не могат в никакъв случай да бъдат изключени някакви интереси. При политическата мътилка всеки търси реализация на своя интерес в бъдещ период. Но това не са интересите на мнозинството граждани и избирателите на БСП. В момента се води една битка за преразпределение на контрола върху средствата за производство. Да се върнем към класиката и така да го кажем. И вместо БСП да се разграничи от тази битка, която се води вътре в десницата, вместо да заеме ясна позиция на защитник на интересите на тези, които нямат контрол върху средствата за производство, тя се опитва като една типична буржоазна партия да участва във всичко това, заемайки страна. Не знам дали поради незнание, едва ли. Тези неща аз лично съм ги споделял публично и други хора са ги споделяли. По-скоро е поради разбирането за власт на всяка цена. Тоест, популярно е да играеш вдясно. Дори и за левицата. Това е един от тежките проблеми и на европейската левица. Заради този проблем такива тардиционно силни леви партии като италианската, френската, гръцката… изпаднаха от историческия процес. След като се преживели десетилетия. И това идва след загубата на посоката кого преставляваш.

Какво очаквате от прекия избор за председател?

Нищо. За мен това е предрешен избор. Заради хъса, с който се води тази битка, заради манипулацията на информацията и др. След като я изберат Нинова все пак ще трябва да каже „добър ден“ на някого на „Позитано“. И как ще стане след етикетите, които лепи. След всичките мръсни похвати, които Корнелия не директно, а чрез своите лакеи използва в тази кампания. Как с тези хора, които набеждава за това и онова, утре ще се гледа в лицето и ще общува. Защото всичко това стигна до най-ниско равнище. Ние в партията трябва да сме другари и съмишленици, споровете ни трябва да са единствено и само около идеите. А не около самите личности да се плетат интриги, да се хвърлят обиди, да се правят квалификации, обикновено зад гърба. Често това са неща, които дори не могат да бъдат проверени и доказани. Но се казват, подчертават и натрапват основно за да се злепоставят колегите.

Значи очаквате фалшификации и манипулации?

Честността не може да се гарантира на тези вътрешни избори. По редица причини. Комисията, която трябва да прилага правилата и да внимава за спазването на изборния процес, всъщност се оказва, че дописва правилата за прекия избор. Вие можете ли да си представите това?! Вземете забраната членовете на БСП приети след 31 декември  миналата година да не гласуват на прекия избор. Хайде на нас ни забраниха да се кандидатираме, защото сме стари, а защо забраняват на младите членове да гласуват в тази демократична и честна процедура. Или прокарваме презумпцията, че ще се приемат членове, за да гласуват за един или друг. Кое е честното тогава в този избор? Защо приетият през декември 2019 г. има повече права от социалиста, станал член на БСП през януари 2020 г.?

Освен това малки партийни организации много трудно могат да формират комисии. Също така, няма механизъм, по който да има някаква проверка. Разбирате ли, това ще бъде една имитация на избори. В точка 7 от правилника се казва, че няма друга инстанция освен Комисията. Тоест важно е да си осигуриш мнозинство в Комисията, която накрая да обяви едни резултати. А кандидатите, които ще участват, могат да се жалват за нарушения, както се казва, на арменския поп. Аз например в такива мачове, дето мачът е свирен и купата е дадена предварително, не участвам.

Какво ще се случи в най-малките населени места, където не може да има избирателна секция? Как ще се гарантира спазването на базовите правила – параван, тайно гласуване и т.н.

Има идея да се обикаля с автомобили по къщите и да се събират гласовете. Ще отиде председателят на организацията и ще каже: „Хайде, бабо, гласувай!“. А тя ще го пита: „За кого да гласувам, баби, кажи ми?“ Ето така ще се премине изборният процес. Парадоксът е, че Нинова тръгна да изгражда инициативни комитети за себе си, в които влизат председатели на общински организации. Съвсем ясно е, че щом председателят на общинската организация е в инициативния комитет, то няма как да се осигури равнопоставеност по места между Корнелия и другите кандидати за председател. Даже членове на тази комисия активно агитират за Нинова, а иначе са „много безпристрастни“. Нещата за провеждането на този пряк избор се правят много грубо, с бутоните. Цялата партийна машина и апаратът, който в момента е на „Позитано“, е впрегнат да работи за кампанията на Нинова. И техните качества се оценяват по това доколко обичат Корнелия Нинова и доколко се трудят тя пак да бъде председател.

Това противоречи на правилата за протичане на избори въобще и по принцип. Щом не могат да се гарантират базовите правила при прекия избор, например това изборът да е таен и не под натиск, тогава по-добре да се отива на Конгрес.

И какво като противоречи на правилата за протичане на избори, след като Комисията ще обяви резултатите за избран председател?! Както ви казах, точка 7, не подлежат на обжалване. Провеждането на избори струва пари. Знаете ли колко ще струват едни избори в едно село?! На много места партията няма пари да си плати тока и водата, а трябва да наема читалища, за да проведе избори, където да може да осигури места за тайно гласуване. Ето и това е въпрос, който Националният съвет трябваше да обсъди. Но умишлено нищо не се обсъди около организацията на прекия избор, за да може той да протече именно по този начин. Колкото до Конгреса, аз многократно от години съм предупреждавал, че въпреки голямата еуфория за този пряк избор, като едно голямо достижение, той всъщност има недостатъци. Ако ползваме изключителния опит на СДС преди години, можем да кажем как свърши всичко. Тогава даже членове на БСП ходеха под строй да гласуват за председател на СДС. Не беше толкова отдавна, още има живи свидетели.

Половината партия има възражения срещу Нинова как управлява партията, за неспазването на устава и пр. Сега пък тръгвате на пряк избор, който изначално се знае, че няма да е честен, вие дори не знаете колко са партийните членове.

Още не е обявено официално. А изборите са след месец. Колко са членовете на БСП е една от големите тайни. За Нинова и групата около нея е важна една прелегитимация, а не истински честни избори. Защото наближават парламентарните избори и на всеки е обещано по нещо. Някои вече казват, че ще стават министри. Но истината ще се прояви тогава, когато отидем на избори. Когато след едно амортизирано управление, нанесло щети на България, което вече е омръзнало на хората, се види, че резултатите не дават възможности за друга политика освен дясна.

Социологията показва, че БСП губи подкрепа от избирателите. 

Нинова още не се е сетила да каже, че „опозицията“ в БСП контролира социолозите в България.

Нека да коментираме разгромяващото интервю на Анжел Вагенщайн, който е интелектуално богатство за тази партия, жива легенда. Този човек не може да бъде обвинен в користни зависимости. Той нарече Корнелия „политически полуграмотна жена“.

Споделям всичко, казано от Вагенщайн. Джеки има зад гърба си смъртни присъди. Той е видял всичко в този живот. Вагенщайн бие тревога, бие камбаната. Той коментира именно тази подмяна на ценности, каквато е Бузлуджа за лявото, с жълтите павета, с които се асоциира властта. Замяна на идеите заради ползване на властта на всяка цена. Това е неговата голяма болка. Но най-важното в интервюто е, че въпреки че е силно тревожно, то всъщност дава кураж. Дава кураж на много хора, че не всичко е изгубено, че трябва да продължим да търсим пътища за идеята.

Вагенщайн директно заявява, че партията е приватизирана.

То личи от всичко. То се усеща. Лесно се говори за демокрация, но много трудно се реализира. Особено, когато човек не е изграден сам по себе си като демократ. Лявото никога не е било силно благодарение на авторитарни водачи. Лявото винаги е било силно с възможността да обединява множество хора. Включително и чрез създаването на лидерски групи с авторитет, които привличат различни среди. Включително и с отношенията вътре на другарство, а не на конкуренция, която е основна ценност на десницата.

В момента БСП можеше да бъде една стабилна, експертно добре защитена партия. В тази криза тя можеше да бъде гарант за нормалитет в обществото. Вместо това Корнелия предлага на политическата сцена една разделена, нестабилна партия, с интриги и крамоли вътре в структурите.

Затова страда Вагенщайн и то основателно. Просто беше подменена одеждата на БСП и тя замяза на популистки проект. И остана само етикета. Останаха трите букви, които лесно могат да бъдат приватизирани. Понеже Корнелия няма политически бекграунд, а по-скоро бизнес, технократски, стигнахме  до още една тежка последица – деполитизацията на партията. Свеждаш партията до сметките можеш ли да участваш във властта, а не с какви идеи. Дясното може да прави тези сметки, но за лявото това е убийство. Партията в момента организационно е в колапс. Финансово е в много тежко състояние, заборчняла. Телевизията освен да решава вътрешнопартийни проблеми успя ли да се превърне в платформа, която да привлича широк спектър от гражданството?! Успя ли да се превърне в платформа за просвета?! Не. Така че въпросът, който Вагенщайн поставя е за същността на мелодията, не за формата, а за съдържанието.

Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • Trending
  • Comments
  • Latest

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist