На 30 август 1040 година в Белград избухва въстание на българите срещу византийското владичество. Конкретният повод за това е наложеният на населението паричен поземлен данък, посрещнат с огромно недоволство от българите
Историята на Петър Делян ми се струва много интригуваща, наситена с обрати, предателства, но и като разказ за чест и достойнство.
Той подема мащабно въстание срещу византийската власт, увлича хиляди хора в името на свободата и стратегически избира и подходящият момент ( когато византийският император Михаил IV Пафлагон е неизлечимо болен, а е и слаб държавник и двореца се тресе от злоупотреби и прахосничество ) и най-далечните от Константинопол български територии за огнище на бунта.
И тъкмо е завладял обратно Ниш и Скопие, когато се оформя втори въстанически лагер, където за цар е издигнат от българите от Драчката тема Тихомир – “ един войник от своите изпитан по храброст и разум „. С далновидността и увереността на български цар Петър Делян успява да утвърди позициите си ( с убедителна реч призовава множеството да отстрани Тихомир и да избере него за едноличен владетел, като Самуилов наследник, както било традиция – българския престол да бъде заеман от хора с царска кръв ).
Тъкмо въстанието обхваща западните български земи и Петър Делян продължава военните действия на юг ( като българите в ромеиската армия водени от Мануил Ивац са се присъединили към него след паническото оттегляне на императора към столицата ) и за власт започва да ламти и Алусиан – “ галеника “ на Византия ( макар точно по това време да е изпаднал в немилост, разследван по обвинения в корупция и поставен под домашен арест, а неговото “ прекрасно имение “ е конфискувано и му е наложена огромна парична глоба ).
Преоблечен като обикновен войник Алусиан започва да събира привърженици сред въстаниците в лагера на Петър Делян и чак тогава открито претендира за царския престол като син на цар Иван Владислав. Петър Делян посреща равнодушно своя братовчед и дори му дава 40 000-на армия, с която да щурмува Солун. Макар Алусиан да е представян от византийските историци като голям военачалник, от бездарните му действия пред стените на Солун личи че бил далеч от тайните на пълководческото изкуство – още с приближаването на града той хвърля в бой изморените си войски, които не издържат удара на гарнизона излязъл извън крепостните стени. В резултат от българската войска падат 15 000 убити, а сам Алусиан побягва от полесражението, захвърлил цялото си въоръжение.
Алусиан, усвоил добре “ византийщината “ не след дълго кани съперника си на един пир, където хората му хващат Петър Делян, ослепяват го, като не пропускат да го обезобразят чрез отрязване на носа.
Слепият Петър Делян е хвърлен в затвора, а Алусиан още няколко месеца – като единствен цар продължава да властва над българите. Уверил се, че успехът на въстанието изобщо не е гарантиран, Алусиан се свързва с императора и получава гаранции за пълна реабилитация. Когато двете войски се срещат на бойното поле Алусиан “ внезапно изоставил своята войска и минал на страната на императора „, тоест завършва по достойнство кариерата си на заклет предател спрямо своя народ, без угризения човекът със “ синята кръв “ изоставя повярвалите му българи на произвола на съдбата…
Въпреки всички удари, които понася Петър Делян ( макар и сляп ) отново застава начело на обезверената вече войска. В последната решителна битка – при Острово, българите се сражават отчаяно, но губят – и не само сражението и своя смел цар, но и надеждата за възстановяване на българската държава и така бленуваната свобода за още близо век и половина.
