ДА ПОГОВОРИМ ЗА ЕГЕЯ – ИЛИЯ ГУЛАБЧЕВ – МАКЕДОНСКИ ДОКУМЕНТИ , УК И Б-КА СТРУМСКИ

Домакинска карта на българския общественик Илия Гулабчев (дългогодишен учител и директор на Българската прогимназия в Лерин; син на свещеника Константин Гулабчев, председател на българската община в Лерин; и брат на основателя на сиромахомилството и един от първите идеолози на анархизма в България – Спиро Гулабчев) със сведения за семейството му и причините за изселването му в България.

„Илия Гулабчев, на 51 г., роден в Лерин, преселил се в София на 28.X.1913 г. народност – българин, професия – учител;

Златка Гулабчева, на 35 г., родена в Лерин, преселила се в София на 28.IV.1914 г., българка, домакиня;

Трифун Гулабчев, на 18 год., роден в Лерин, българин, ученик;

Владимир Гулабчев, на 16 год., роден в Лерин, българин, ученик;

Борис Гулабчев, на 12 год., роден в Лерин, българин, ученик;

Надежда Гулабчева, на 8 год., родена в Щип, преселена в София на 21.IX.1918 г., българка, ученичка;

„Като дългогодишен учител и директор на Леринската прогимназия и виден член по българизма на Гулабчевото семейство още през м. Юний 1913 г. бех арестуван и къщата ми обискирана и претърсена (търсеха оръжие и книжа) от 100 души войници. През м. Септемврий същата година избегах от затвора, защото щеха да ме заточат и отидох в Битоля, гдето с подкуп изкарах открит лист уж за Румъния, а се прехвърлих в България. С министерска заповед учителствувах 2 години в гр. Мелник и 5 месеци в гр. Созопол, гдето отново ми се предписа на 12.I.1916 г. да замина, като директор в Щип и открия всичките (първоначално, прогимназия и IV и V клас) училища в града. Изпълних заповедта и стоях там като учител до 21.XI.1918 г. когато стана самото отстъпление. Бегството ми от Щип беше също така, както и от Лерин паническо. То беше и много тежко, защото от Щип до Кюстендил всички членове на семейството бегахме, абсолютно голи, гладни и пеша. Целата ми домашна покъщнина и завивки и библиотека и дрехи в Щип ми се ограбиха от хазаите. И досега още се измъчвам за покъщнина, дрехи и завивки, защото учителската ми заплата едвам задоволява само прехраната на 6 членното ми семейство.“

ilia_gulabchev_domakinska_karta

Илия Константинов Гулабчев е български проветен деец и общественик, деец на българското възраждане в Югозападна Македония.

Гулабчев е роден на 30 юни 1873 година в големия български град Лерин, Османската империя, днес Флорина, Гърция, в семейството на Екатерина^[1] и свещеник Константин Гулабчев, председател на българската община в Лерин.^[2] Брат е на анархиста Спиро Гулабчев. В 1895 година завършва със седмия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.^[3] Започва работа като учител. След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Лерин.^[4] Към 1912 година е главен учител в новото българско училище в Лерин.^[5]

След войните емигрира в България и оглавява Леринското благотворително братство. В 1934 година от негово име подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.^[6]