БОЙНОТО ЗНАМЕ – СИМВОЛ НА ЧЕСТТА И НА ДЪЛГА КЪМ РОДИНАТА доц. д-р Петър Ненков

БОЙНОТО ЗНАМЕ – СИМВОЛ НА ЧЕСТТА И НА ДЪЛГА КЪМ РОДИНАТА

доц. д-р Петър Ненков

Бойното знаме винаги е било символ на героизъм и беззаветно вярна служба към род и родина! Заедно с воинската клетва и държавния химн, то е най-яркият елемент на войнската символика, олицетворяваща дълга към Отечеството, държавността и армията.

Първите български бойни знамена са конските бончуци на прабългарите. През 917 година за първи път е отслужен от християнски свещеници водосвет на знамената на българската армия на цар Симеон I преди битката срещу ромеите при река Ахелой, увенчана с блестяща победа.

До падането на България под османско владичество , преди всяка битка, която води българската войска, се извършвал водосвет на бойните знамена.

В мрачните векове на робството зелените хайдушки байряци и четническите пряпорци се врязвали в народната памет, като живи символи на непокорния български дух.

Освещаването на 22 април 1876 г. в столицата на 4-ти революционен окръг – Панагюрище на извезаното от Райна Попгеоргиева знаме е превръща във първата държавна церемония в новата ни история. Поп Грую Бански с препасана сабя и пищов, начело на процесия от 15 свещеника, извършва водосвет на строената въстаническа войска, начело с Георги Бенковски, на Привременното правителство с Павел Бобеков и на събрания народ.

Войводата Бенковски поема осветеното знаме, дава го Райна Попгеоргиева и казва : “Ти ще го носиш!”

И става чудо невиждано. Отварят портите на къщата и Бенковски и Райна, излизат, качени на коне, запасали саби и револвери бляскави и увенчани с ореола на славата. Преминават рамо до рамо през цялото средногорско градче, за да оповестят на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървят след тях , пеят народни песни и хвърлят разноцветни букети в краката на конете, така че целият път е постлан, като с великолепен килим. Гърмят черковни камбани, свещи греят в ръцете на просълзените хора, а те като омагьосани от величието на мига, се втурват да целуват ръцете на двамата и шиите на конете и крещят във френетичен възторг:” Да живеят княз Бенковски и княгиня Райна! Да живей България!”

Денят е 22 април. Българския Великден! И  Райна Княгиня повежда народа към Свободата и към безсмъртието- с гола сабя в ръка и развято свилено знаме извезано със страшната алтернатива на българската революция „Свобода или смърт!”.

И когато през април на 1877 година в лагера на руската армия край Плоещ се стичат студенти, гурбетчии, хъшове и стари поборници за народна свобода, за да формират Българското опълчение, едно знаме се превръща в еманация на мислите и чувствата на поробения български народ. То събира, като във фокус неговите надежди за свобода и готовността му за саможертва.

Затова старият войвода, дядо Цеко Петров, наричан още Балканският орел, при освещаването на Самарската светиня, на 6 май, забивайки последното златно гвоздейче в дръжката му, сваля калпака си, целува знамето и изрича следните пророчески думи:

“Да помогне Бог на това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!”

Самарското знаме е единственото българско бойно знаме наградено с орден „ За храброст” – 1-ва степен.

Сбъднала се мечтата на дядо Йоцо, България да има своя войска с командири и бойно знаме, мечта красива, вековна и отдавна лелеяна, мечта която предизвиква сълзи на умиление в слепите му очи.

След Освобождението воинско-църковният ритуал по освещаването на бойните знамена на българската армия е възстановен от първия военен министър на Княжество България, руския генерал Пьотр Дмитриевич Паренсов, за да олицетвори единството между народа, църквата и армията – трите кита на държавността .

Във войните за национално обединение и освобождение 1912-1918 г. Българската армия покрива своите бойни знамена с лаврови венци.И въпреки двете национални катастрофи, които сполетяха страната ни, доблестните български воини недопуснаха свое бойно знаме да попадне във вражески плен.

В същото време в Националния военноисторически музей се съхраняват 67 пленени бойни знамена на чужди армии, някои от които и на Велики сили, с които българите са воювали във войните за национално обединение .

В трудните моменти на боя, когато имало опасност знамето да попадне в нечисти ръце, българският войник го изнасял от полесражението, или го е укривал, защото е знаел, че така спасява войнската си чест, защото така са го учили командирите му , че полк без знаме се разформирова и изтрива от списъчния състав на армията.

След края на Първата световна война, когато съгласно Солунското примирие, близо деветдесет хиляди български воини, намиращи се на запад от Скопския меридиан, без да бъдат победени, се превърнали в заложници на съглашенските войски. В българските полкове се разиграли покъртителни сцени по спасяването на бойните знамена.

Закоравелите от тригодишните битки и изпитания мъже плачели, като малки деца, когато под звуците на знаменития воински марш “Кол славний”, знамената се сваляли от дръжките и потулвали от вражи очи и ръце, за да не бъдат пленени .

Навити около кръста, под куртката или укрити в специални тайници, те преминавали през ада на военнопленническите лагери, но оставали невредими и неопетнени, победени, но непокорени, като България, за да възкръснат след време като Жар птицата Феникс и отново да поведат войниците на България към нови победи!

Затова когато на Празника на армията покрай вас минат гордите и непобедени, българските бойни знамена, станете прави, свалете шапки и се поклонете.