82 години от рождението на МАЕСТРО АНТОН ДИКОВ ЯСМИНА ФИЛКОВСКА ОТ СРЕБРИНА ДЖЕНЕВА

„Антон Диков е роден на 29.VIII.1938 г. в София. Музикалната традиция в неговото семейство датира от две поколения назад. Баща му, Венцислав Диков, по професия е рентгенов инженер. Имал е особена слабост към музиката, тя е била негова неосъществена мечта. Свирел е на пиано, флейта и виолончело. Починал е сравнително рано, но е оказал огромно влияние върху сина си. Ген. Антон Ковачев, на чието име е кръстена една улица в София, е дядо на пианиста. Той е военен инженер, петербургски възпитаник и един от героите на Балканската война. Неговата съпруга, Райна Ковачева, е завършила пеене в Петербургската консерватория и е една от първите наши оперни певици. Член е на Българската оперна дружба – oперното дружество, по-късно превърнало се в Софийска народна опера. Михаил Ковачев, вуйчо на пианиста, е поет, писател и преводач, оставил следа с няколко книги за Атонските манастири, с монографията си за Драгалевския манастир и с превода си на „Евгений Онегин“, издаден по случай 100-годишнината от смъртта на Пушкин.

Първите уроци и занимания по музика Антон Диков получава от майка си Елена Ковачева-Дикова. Изучавала пиано в Мюнхен и Виена, след завръщането си в България тя отдава професионалния си живот на интензивна и дългогодишна педагогическа дейност. Член е на Колегията на частните педагози-музиканти в София. По повод своите първи стъпки в музиката Антон Диков споделя: „Музиката е импрегнирала къщата ни. Дори не мога да си спомня кога съм започнал да свиря, защото спонтанните неща обикновено се губят във времето. Обикаляйки някъде между учениците на майка ми, съм започнал и аз. Никога за мен не е имало съмнение какво ще правя в живота си…“

Изпълнителската дейност на Антон Диков започва относително рано и поне привидно се развива плавно, несмущавана от осезаеми противоречия и сривове. На Първото общобългарско състезание (1949) Диков е отличен с грамота, а на Второто (1953) със специалната награда на СБК за изпълнение на българска музика. Тази награда той получава за „Танц“ от Димитър Ненов, пиеса, която е имал щастието да работи с тогава все още живия композитор. За съжаление това е единствената му среща с Ненов на живо.

Тези първи младежки изяви поставят началото на неколкогодишна сериозна подготовка за международните конкурси, които следват в по-късен етап. В края на музикалната гимназия, през 1956 г., е първият международен конкурс за Антон Диков – „Ференц Лист“ в Будапеща. Едва 18-годишен, той спечелва VI награда. Между лауреатите и участниците са: Лев Власенко (I награда), Лазар Берман (III награда), Лю Ши Кун (IV награда), Валерий Василев, Юри Айрапетян, Франс Клида.

„Като много млад, на един от туровете на конкурса Лист, трябваше да свиря Сонатата h-moll. Моят ред беше между двама руски пианисти – Лев Власенко и Лазар Берман. В тези екстремни мигове, докато чаках отзад реда си, чувайки виковете и ръкоплясканията, усетих, че си казвам: „Трябва да навлезеш дълбоко в Лист, в драматизма на тази музика, да дадеш всичко, което авторът е написал. Мисли единствено за сонатата, само това е важно за теб в този момент.“ Колкото и да е странно, тъкмо този опит за пълно навлизане в музиката на Лист ме „пашкулира“ и ме изолира от тежката конкурсна обстановка.“

След тази награда, а донякъде и като резултат от нея, Диков става желан и търсен солист за много от водещите диригенти в музикалния живот в България по това време – Васил Стефанов, Иван Вульпе, Константин Илиев, малко след това и Добрин Петков. Те са помогнали изключително много за изграждането на пианиста в първите години от неговата концертна кариера. В периода 1958 – 1963 г. следват още няколко международни състезания. През 1958 г. Диков получава диплом и достига до II тур на конкурса „П. И. Чайковски“ в Москва. Това е нова, огромна школа за него. Ван Клайбърн има първа награда, конкуренти са Лю Ши Кун, Лев Власенко, Жером Ловентал. С някои от тях в годините Диков става близък приятел, други са просто един интересен моментен контакт. А членове на журито са някои от най-великите музиканти на времето си: Емил Гилелс, Святослав Рихтер, Хенрих Нейгауз, Дмитрий Кабалевски, Лев Оборин, Маргарит Лонг, Карло Цеки, Панчо Владигеров и др.

Следва конкурсът „Кралица Елизабет“ в Брюксел. Там той получава награда от Международната музикална фондация „Хариет Коен“ (със седалище в Лондон) с президент Бенджамин Бритън. Наградата е за най-добро изпълнение на произведение от Йохан Себастиан Бах.

На Третия Международен конкурс за пианисти в Рио де Жанейро през 1962 г. Диков спечелва четвърта награда. Ето какво споделя той: „… Интересно беше за мен всяко излизане на подобен форум от нашата мъничка България… Все пак аз и колегите, с които участвахме, попадахме на един световен форум, с музиканти от цял свят! Това беше много интересно, но и много мъчително! Огромно напрежение, много работа, понякога свързана и с разочарования, бих казал и моменти на отчаяние. Предполагам, че както при мен, така и при много хора ги е имало тези моменти…“

Последен е Международният конкурс за пианисти „Маргарит Лонг“ в Париж през 1963 г. На този конкурс Антон Диков става лауреат на трета награда. Особено яркото му представяне e причина той да бъде поканен една година по-късно в Летните музикални курсове на проф. Надя Буланже във Фонтенбло, Париж. В две последователни години Диков е активен участник в тези курсове, което прави възможна работата му с големите пианисти на това време Надя Буланже, Робер Казадесю и Артур Рубинщайн. Ето няколко думи, споделени от самия Диков: „… Аз работех при Надя Буланже в две последователни години, след това продължихме да бъдем в контакт горе-долу до нейната смърт, която настъпи в един много късен етап на живота ѝ – близо сто години. Тя е в известен смисъл история на музиката от началото на XX век до наши дни. Тя беше седяла на един чин с Равел, както сама казваше…Поддържаше тесни контакти с всички големи музиканти на света. Един от най-близките щ приятели беше Стравински! Надя Буланже е безкрайно ерудиран музикант, от когото човек учи не толкова пиано, колкото музика. Т.е. в по-широк смисъл на думата пак пиано, но музиката в пианото, което е много важно нещо…“

Това е и период на активно развиваща се концертна кариера за Антон Диков. Още в края на 60-те и началото на 70-те години той се утвърждава като един от най-дейните участници в концертния живот в страната ни и извън нейните граници. Първоначално концертите са повече в бившите социалистически републики (поради строгите ограничения, наложени от политическия режим), но после постепенно започват покани в повечето европейски градове. Той е редовен участник в концертните събития в цяла Европа до края на творческия си път.

Някои от големите оркестри, на които Антон Диков е гостувал като солист, са: Оркестр Национал де Пари, оркестрите на Берлинското и Белгийското радио, Ленинградска, Московска, Киевска, Чешка, Варшавска филхармония, оркестърът на Щаатскапеле, Дрезден, швейцарски, френски, немски, италиански оркестри. По-късно дейността му се разширява и извън Европа – две големи концертни турнета в САЩ със Софийската филхармония, последвани от редица самостоятелни гостувания пак там, многократни покани в Куба, Мексико, Колумбия, Венецуела, Бразилия. Концертира неведнъж в Япония и Южна Корея.

Антон Диков е чест и много желан солист на всички български оркестри. Постоянен гост е в българските музикални фестивали и в много такива по света. Свирил е под диригентството на всички големи български диригенти през цялата своя 50-годишна дейност на сцената – Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Стефанов, Димитър Манолов, Емил Чакъров, Емил Табаков, Йордан Дафов, Иван Вульпе, Васил Казанджиев, Георги Димитров и др. В международната си практика Диков работи с имена като Кирил Кондрашин, Евгений Светланов, Юрий Темирканов, Анджей Марковски, Маноло Дучесне, Лоран Петижирар, Юрий Симонов, Пиер Бартоломе, Ян Кренц, Силвио Варвизо, Рене Дефосе и др…“

http://almanac.nma.bg/%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%B…/

Проф.

Владислав, Владимир и Антон Ковачеви от Щип, Македония:

ЙОСИФ КОВАЧЕВ от Щип – педагог, обществен и държавен деец, депутат в Българския парламент, кмет на София, член на Българското книжовно дружество, преподавател в Софийския университет и негов дарител

Завещанието на големия български учен, педагог, общественик, народен представител и кмет на София Йосиф Ковачев и съпругата му Екатерина Ковачева от Щип, завещали над 1,200,000 лева за български народопросветни цели: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=549076171953705&id=100005539801733

МИХАИЛ КОВАЧЕВ (1842 – 1908) от Щип

Владислав Ковачев