На 29 август 1869г. в Калофер умира Ботьо Петков, ТИХОМИР ИЛЧЕВ

Ботьо Пеков е роден в Карлово през 1815г., в семейството на Петко Тачев и Ана Нектариева. Баща му се занимава с кръчмарство и гайтанджийство. Майка му е от известния род Нектариеви, от който са също Кирил Нектариев и Мария Нектариева (баба на Христо и Евлоги Георгиеви). От брака се раждат освен Ботьо и три момичета – Печовица, Харитина и Лала.

Образование

През 1828 г. Ботьо Пеков постъпва в гръцкото училище на Райно Попович за подготовка на учители. Там изучава гръцки език и други дисциплини и получава солидно за времето си образование. След като известно време учителства в родния си град, през 1839 г. Ботьо Петков започва работа като учител в Калофер. Доказал се като надежден и способен учител, през 1841 г. той е избран от калоферска община да замине за Одеса, за да учи в Одеската семинария. Престоят му в Одеса продължава две години. В семинарията Петков е сред тримата (от тринадесет) български учениците отличаващи се с „твърде добри способности“. Този период „формира характера му, приобщава го към руската литература, събужда и утвърждава богатите му литературни дарби“.

Професионална кариера и семеен живот Редактиране

През 1843 г. той се връща в Калофер където продължава своята дейност като народен учител. В края на 1845 г. се жени за Иванка Стойкова Дрянкова, произхождаща от известен и уважаван калоферски род[2], с която имат девет деца – Христо (1848-1876), Ана (1850-1867), Петко (1852-1872), Стефан (1854-1890), Кирил (1856-1944), Тота (1859-1864), Генко (1861-1863), Генко (1863-1866) и Боян (1866-1885). Според лични свидетелства на Ботьо Петков, той живее в лоши условия, изключително бедно.

До края на живота си остава в Калофер, където развива учителското си дело. На 29-ти август 1869 г., след продължително боледуване, Ботьо Петков умира от туберкулоза.

Учителско дело

Ботьо Петков е останал в народната памет с името „даскал Ботю“.

През 1839 г. дотогавашния учител в Калофер, Неофит Бозвели, заминава в Цариград, с цел да води по-успешно борбата за църковна независимост. Ботьо Петков се премества в Калофер, заема неговото място, и развива учителската си дейност. Успоредно с учителското дело, той пее в църквата „Св. Атанасий“ в града.

Като признателност за усърдието, калоферската община го изпраща в Одеса да учи в тамошната семинария през 1941 г. След завръщането си през 1943 г., Ботьо Петков продължава своята дейност като народен учител. В резултат от усърдната работа, броят на учениците нараства значително и сградата, в която се е помещавало училището става непригодна .

Ботьо Петков успява да убеди калоферската общност, че има нужда от нова, по-голяма и просторна сграда. През 1848 г. е открито новото училище в Калофер, придобило известност като Мъжко класно училище.

Ботьо Петков се оказва новатор в своята учителска дейност, която организира по руски образец. За първи път той въвежда изучаването на руски език, първи разделя учениците по класове, премахва телесните наказания, създава седмично разписание и единна годишна програма за изучаваните предмети (не е много ясно какво представлява единна годишна програма), за първи път въвежда провеждането на годишни изпити за учениците.

Ботьо Петков притежава колекция от книги събирани в продължение на 20 години, с която спомага за създаването на богата библиотека в училището и с цел обогатяване на тази библиотека, той се свързва с калоферци живеещи в Одеса, Букурещ или Цариград, които също изпращат книги и учебни помагала.

Благодарение на доброто обучение което получават в калоферското училище и усвояването на руски, френски и гръцки език, ученици на Ботьо Петков продължават обучението си в 25 европейски града. Сред неговите ученици са екзарх Йосиф и Иван Вазов.

Преводаческо и писателско дело

Заглавна страница на книгата „Нещо за безграмотните человеци“

Ботьо Петков започва преводаческото и писателско дело по време на престоя си в Одеса и го развива през целия си живот. В Одеса, той превежда от руски „Нещо за безграмотните человеци“, издадена в Смирна през 1843 г., а през 1844 г. отново в Смирна излиза неговият превод от гръцки на „Психология или душесловие за учение на децата“.

Ботьо Петков продължава своята преводаческа дейност и в Калофер, където превежда „Критически издиряния за историята българска“ на Юрий Венелин. С тази книга той се запознава още в Одеса и въз основа на записки от нея, още преди да осъществи своя превод, той преподава история в калоферското училище. Изпада в конфликт с калоферска община след като получава отказ от тях да му дадат аванс от учителската му заплата, за да издаде книгата и през 1853 г. почти изцяло със собствени средства Ботьо Петков поема издаването и разпространението ѝ.

Над превода на „Пълна география“ на А. Оболовски, Ботьо Петков работи повече от десетилетие и през 1868 г. излиза от печат „Кратка всеобща география“. Творбата е преработена и обогатена версия на книгата на Обловски. Това е неговият последният печатан труд.

Ботьо Петков участва активно и в българския възрожденски печат. В писмо до „Цариградски вестник“ от 1857 г. той говори за нуждата от създаване на общоприета българска граматика и изразява намерение сам той да сподели на страниците на вестника своите правила за глаголите в българския език. Изпраща и множество писма, публикувани на страниците на вестник „България“ и „Цариградски вестник“, чрез които излага възгледите си за самостоятелна българска църква и отхвърля идеята за зависимост от римокатолическата църква.

Трудове

Кратка всеобща география от Ботя Петкова.

„Нещо за безграмотните человеци“ (превод)

„Психология или душесловие за учение на децата“ (превод)

„Критически издиряния за историята българска“ (превод)

От 2001 г. насам, има учредена национална награда „Даскал Ботьо Петков“. Тя се връчва на първи ноември всяка година от МОН на учител от страната допринесъл с труда си за развитието и обогатяването на съвременното училищно дело.