На 29 август 1526 г. край град Мохач се води битка с решаващо значение за Кралство Унгария. В нея едни срещу други се изправят османските войски под предводителството на Сюлейман Великолепни и унгарските войски, подкрепени от съюзници от Хърватия, Бохемия, Свещената Римска империя, Бавария, Папската държава и Полша. Дълго време Унгария успява да се противопостави на османската експанзия, но в началото на XVI век страната е отслабена от феодални разпри, политическата ѝ стабилност е разклатена, което води и до намаляване на защитните сили. През лятото на 1526 г. войската на султана тръгва на поход за покоряване на кралството, достига границите и навлиза в територията му по поречието на Дунав. Унгарците, предвождани от крал Лайош II, избират да срещнат врага в равнината край Мохач. Битката започва в ранния следобед на 29 август. Силите са неравни – османската войска има сериозно числово превъзходство, вероятно повече от двойно, което има решаващо значение. Тя започва силно изтласкване на съюзната войска към Дунав без да ѝ даде възможност за организирано отстъпление. Резултатът от битката е катастрофален – почти цялата унгарска кралска армия е унищожена на бойното поле. Двадесетгодишният крал Лайош II се изгубва по време на битката. След известно време, бездиханното му тяло е намерено затънал в блатото. На 10 ноември 1526 година тялото му е погребано в базиликата в град Секешфехервар.. Победата при Мохач отваря пътя на Сюлейман I към унгарската столица Буда и слага край на независимото кралство Унгария като единно и цяло.
