ОВЧАРЧЕТО, КОЕТО СТИГНА ДО ХАРВАРД
Историята изобилства от примери на хора, които въпреки ниския си социален статут постигат забележителни професионални успехи благодарение на труд, упоритост и лични качества. Стоян Ватралски е един от тях, а пътят му от пасищата на Вакарел до един от най-престижните световни университети – Харвард, е меко казано впечатляващ.
Той е роден на 7 март 1860 година в семейството на бедния овчар Кръсто Ватралски. Любознателното дете трябва да се задоволи с уроците на свещеник Захари Николов, тъй като е прекалено заето да помага на баща си. В крайна сметка Стоян успява да се запише в училището в Самоков, където взима 4 отделения за 2 години. По време на Априлското въстание младежът като по чудо се спасява от сигурна смърт, въпреки че попада в ръцете на башибозука, поради което става изключително религиозен.
Ватралски приема евангелизма и помага в домашните задължения на установилите се в Самоков мисионери, преди сам да се заеме с тяхната дейност. През 1884 година заминава за САЩ и последователно учи в Западната академия в Ню Джърси и Теологическото училище – колеж при университета Хауърд, Вашингтон.
Впоследствие Ватралски стига до едно от най-престижните висши учебни заведения в света – Харвард, ставайки неговия първи възпитаник от България.
Големият успех идва през юни 1894 година, когато печели анонимен конкурс за бакалавърски химн, използвайки псевдонима „Pope“ в чест на любимия си английски поет Александър Поуп. Журито е впечатлено от факта, че скромния чужденец показва такова познаване на езика и скоро издания като „Бостън глоуб“ и „Ню Йорк трибюн“ излизат с очерци за българина.
Използвайки своята популярност, Стоян Ватралски обикаля американските щати и Канада и изнася сказки за България и македонския въпрос, като в същото време пише множество статии по темата за най-известните местни всекидневници. След 17 години в странство той се завръща в родината си, където бързо влиза в приятелския кръг на Иван Вазов, Иван Шишманов и Пейо Яворов.
До смъртта си на 30 август 1935 година Ватралски е пламенен защитник на българщината, потвърждавайки думите на американския журналист Джон Хънтър Сенджуик:
„Той представлява една кауза, която всеки човек трябва да представлява – своето отечество“.
–
Това бяха 60 секунди от твоя ден. В забързаното ежедневие стремежът към историческото познание често остава на заден план. Понякога обаче е нужно да отделим само минута, за да научим повече за родното минало. Именно това предлага рубриката #ДостойнитеНепознати – бележити личности, потънали в забвение, чиито истории си струва да познаваме.
