На 28 август 1901 година умира Никола Живков – български просветен деец, автор на националния химн на България от 1886 до 1944 година „Шуми Марица“.
Никола Живков е роден в 1847 година в Търново. Брат е на политика Георги Живков и на социалистическата деятелка Вела Благоева, съпруга на Димитър Благоев От 1861 до 1867 година учи в родния си град при Никола Михайловски, Петко Славейков и други. От 1867 до 1869 година учи педагогика и математика в училището на американската мисия в Русе. Работи в книжарницата на Христо Г. Данов и пътува много из българските земи, като публикува впечатленията си във вестник „Право“. От 1872 до 1873 година е пълномощник на Българската екзархия и Българското читалище в Цариград да подпомага откриването на читалища из българските земи и да разпространява списание „Читалище“.
Никола Живков учителства във Велес, Варна, Берковица, Севлиево, Тулча и Свищов в продължение на 12 години. Участва в редактирането на първия брой на вестник „Нова България“ на Христо Ботев. В същата 1876 година създава и песента „Шуми Марица“. Участва в Сръбско-турската война – 1876 г. и Руско-турската Освободителна война 1877-1878г.. През 1878 година издава „Гусла с песни, кн.1“.
След 1878 година е училищен инспектор във Видин, Свищов, Русе и Варна. В 1882 година отваря в Свищов първата детска градина в България. Никола Живков е автор на учебниците „Тайната сила – природата…“ (1880) „Детинска мъдрост… Ч.1“ (1887), драми и комедии – „Ильо войвода“ (1880), „Светулка“ (1880). Редактира хумористичните вестници „Комар“ (1871, Браила и 1884 – 95, Русе), „Комар. Бън-бън-бън – чорбаджиите навън“ (1881) и „Телеграф“. Пише в списание „Училище“ и други.
Никола Живков участва в Македоно-одринското освободително движение. Участва в Кресненско разложкото въстание – 1878-1879 г. и е командир на първа конна част.
В началото на 1880 година в Русе заедно с Васил Диамандиев и Иван Георгов участва в основаването на Българо-македонската лига.
Същата година в Русе започва да издава вестник „Македонец“ (1880 – 1895г.), който е първият вестник в България, започнал да се занимава специално с македонските работи след Освобождението. Умира във Варна на 28 август 1901 година, на 54 годишна възраст.
