На 28 август 1867 година е родена Недялка Шилева – ЗНАМЕНОСКАТА НА СЪЕДИНЕНИЕТО ! доц. д-р Петър Ненков

На 28 август 1867 година е родена Недялка Шилева –

ЗНАМЕНОСКАТА НА СЪЕДИНЕНИЕТО !

доц. д-р Петър Ненков

Недялка Шилева е родена на 28 август 1867 г. в пловдивското село Голямо Конаре / днес град Съединение/ в родолюбиво семейство. Баща и и чичо и са активни деятели на Съединисткото движение и ръководители на Голямоконарския таен революционен комитет. Тя завършва Пловдивската девическа гимназия. В гимназията учителката и е Екатерина Каравелова – съпругата на видния политик Петко Каравелов. Чичо и Петър Шилев въвежда Недялка Шилева в дейността на Голямоконарския революционен комитет . През лятото на 1885 година Недялка Шилева се връща в родното си село.

Запознава се с унтерофицера Продан Тишков, който обучава местните резервисти и между тях пламва сърдечна дружба. Един ден заедно с него и баща си отиват в Пловдив и купуват три метра зелен копринен плат за знаме. Дават го на изтъкнатия художник и съратник на Левски, Георги Данчов – Зографина, за да нарисува на лицевата му част изправен на задните се лапи златен лъв. Завръщайки се в Голямо Конаре Недялка Шилева ушива знамето за местния революционен комитет. Тя извезва със златни букви надписа в четирите ъгли на знамето: “Съединението прави силата!”Долу Източна Румелия! – и стиха на Любен Каравелов: «Аз не вярвам , че калугер ще спаси раята . Свободата не ще Екзарх, иска Караджата!”

На 5 септември 1885 г. Недялка Шилева заедно с чета от 500 души от село Голямо Конаре се строяват край селото в походен строй и се отправят към Пловдив . Начело на колоната е сержант Продан Тишков, а до него, облечена в четническа премяна язди кон Недялка Шилева. Тя е препасала сабя и развяла знамето на четата, ушито от самата нея . Недялка става прототип на героинята от романа на Иван Вазов “Нова земя”, в която народният поет с голяма любов извайва образа й . Привечер четата спира на лагер край Пловдив .

В полунощ от града на тепетата се чува престрелка и това разколебава някои от четниците. Тогава Недялка Шилева се обръща към тях с думите:»Не ви ли е срам стари мустакати мъже.Погледнете на мене, която съм жена и най-млада сред вас!» – думите и имат отрезвяващ ефект и наливат кураж в разколебаните.

На сутринта четата се отправя към пловдивския квартал Кършияка. От изток в Пловдив влиза източнорумелийската милиция, начело с тримата майори Сава Муткуров, Данаил Николаев и Димитър Филов. Голямоконарската чета дава залп и участва заедно с милицията в превземането на конака в центъра на града. Турският генерал-губернатор Гаврил Кръстевич наричан от народа презрителното “Треперко паша” е арестуван от въстаниците. Той е качен в едни файтон и откаран в село Голямо Конаре от конвой. Ескортират го няколко конници начело с Продан Тишков.

Недялка Шилева се качва във файтона и сяда от лявата страна на арестувания генерал – губернатор с гола сабя в ръка и предизвиква удивление всред чуждите консули и гражданството на Пловдив, наизлязло по улиците.

След Съединението Недялка Шилева се омъжва за подофицера Продан Тишков и го следва при неговите местения от гарнизон на гарнизон. Те живеят последователно в Ямбол, Пловдив и София.

За нещастие съпругът и умира скоропостижно и тя остава вдовица с две деца на ръце. С големи усилия успява да ги отгледа и изучи сама. Дъщеря й Свобода завършва Софийския университет и става учителка, а синът и Любен завършва архитектура в Швейцария, където се запознава с тесните социалисти и става техен симпатизант.

През 30-те години на миналия век едно след друго умират и двете деца на Недялка Шилева. Първо синът и Любен се разболява от туберкулоза и умира, а след няколко години го последва в отвъдното и сестра му Свобода. Недялка Шилева доживява до преклонна възраст и завещава двуетажната си къща на читалището в родното си село.

Умира през 1959 г., на 92 годишна възраст, но остава завинаги в народната памет, като знаменоската на Съединението, повела въстаналия народ на бунт срещу несправедливите клаузи на Берлинския диктат.