Над 1000 са персийските думи, запазени в българския език, от древни времена. Има речник на 400 персийски думи в българския език, публикуван от една иранка, която работи като преводач в Иранското посолство. В момента се подготвя един по-голям речник от 1200 такива думи, от археолозите Васил Мутафов и Мария Мутафова. Примери за персийска дума в българския език са например „чешма”, „чардак” и много други, Самата бройка впечатлява, и е неоспорим факт, че древните българи са били основно ираноезични.“
„В Иран също имат кисело мляко и бяло сирене. Правят и айрян, който на персийски се нарича мас. Направи ми впечатление, че народните им песни много приличат на нашите. Това означава сходен начин на мислене, сходни музикални традиции. Носийте от Памир, както и много от песните на онзи харизматичен регион от света, са със големи прилики. Както у нас, така и там, в далечната ни прародина се използват неравноделни музикални тактове, а поразително много от песните им са всъщност с мелодий почти аналогични с нашите, но със отдавна променен текст.“ – доразказва учения. „Най-древното изображение на мартеница, известно досега в света, е констатирано по време на първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран – обяснява доц. Явор Шопов – Добре известно е, че при прабългарите владетелят, тоест канът, е едновременно цар и върховен жрец. Те са съчетавали светската и духовната власт и се смята, че те са представители на бога на земята. Това именно символизират тези две лентички. На един от тези фризове, който представлява сцена на пленяването на император Валериан от Шапур Велики, е първото изображение на мартеницата, която е на гърдите на върховния жрец на владетеля Шапур Велики”, каза доц. Шопов. Той обясни, че изобразената мартеница представлява две гофрирани лентички. В Иран обаче мартениците са само бял и червен конец, а не са с характерни форми, както в България се е развило изкуството”.
