ЗВЕЗДАТА В ЗОРАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР
Историята на българския театър е изпъстрена с имената на талантливи актьори и актриси, които години наред са пълнили салоните и са разсмивали или разплаквали своята публика. Редом с прочутия Кръстьо Сарафов, звезда на първото поколение жреци на Мелпоменa, е и едно не чак толкова познато име за съвременните театрални любители – Сава Огнянов.
Той е роден на 24 май 1876 в Кюстенджа, днешния румънски град Констанца. Израства във високо образовано семейство – баща му Петър е председател на Кюстендженската българска община, брат му Александър достига до поста министър на правосъдието, а знаменитите Евлоги и Христо Георгиеви са негови вуйчовци.
Фамилията Огнянови последователно се мести в Силистра и Русе. Именно в русенската мъжка класическа гимназия „Княз Борис I“ малкия Сава за първи път участва в театрални постановки.
През 1896 година той заминава за Мюнхен, за да учи архитектура. След само два семестъра обаче любовта към театъра се оказва по-силна и Огнянов се записва в драматичната школа на проф. Ото Кьонинг.
След двегодишно обучение специализира при именития немски актьор Емануел Райхер, получавайки възможност един сезон да бъде част от Берлинския работнически театър. През 1902 година Сава Огнянов се завръща в България и дебютира на сцената на „Сълза и смях“ в ролята на Мортимър в „Мария Стюарт“ на Фридрих Шилер. Критиката обаче не е благосклонна – според нея той говори бързо и неразбрано, а думите му звучат като нащърбени.
Огнянов не се отчайва и след като месеци наред прави 10-часови упражнения по правоговор, успява да преодолее този проблем. С идването на чешкия режисьор Йозеф Шмаха започва неговия възход на театралната сцена, като за допринася и факта, че многократно си партнира с Адриана Будевска. Благодарение на своя талант, той специализира или играе в Прага, Виена, Будапеща, Дрезден, Берлин и Париж.
За съжаление, неуспешният личен живот се отразява негативно на здравето на Сава Огнянов и той умира на 22 март 1933 година, получавайки сърдечна криза след едно от представленията си.
Днес Драматичния театър в Русе носи името на един от любимците на българската публика в зората на това изкуство у нас.
#ДостойнитеНепознати – бележити личности, потънали в забвение, чиито истории си струва да познаваме.
