ЕДИН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ДОБРОТО
Битието на Йорданка Филаретова е една борба. Загубила първо съпруга си, а после и сина си, тя все пак намира сили да продължи напред като се занимава с обществени дела, сред които безспорно изпъква дарението на всичките ѝ имоти за изграждане на старчески дом.
Родена е през 1843 г. в заможно семейство от София. Учи в девическото училище на бъдещата столица, а впоследствие се омъжва за неговия създател Сава Филаретов. Той обаче умира през 1863 г. и Филатерова остава вдовица с 2-годишен син – Владимир. Известно време живее в Цариград, но през 1867 г. се завръща София, където разгръща широка народополезна дейност. През 1869 г. основава женското дружество „Майка“, работещо за възпитанието и образованието на бедни момичета. Освен това то открива и първото средно стопанско девическо училище.
Участва в работата на основания от Левски Софийски революционен комитет, като се смята, че е отговорна за съхраняването на архива, което я прави една от малцината жени, ангажирани в работата на ВРО. На два пъти е арестувана от турските власти (веднъж след разкритията по Арабаконашкия обир и повторно през 1877 г.). След потушаването на Априлското въстание оказва материална помощ на пострадалите селища.
През Руско-турската война (1877-1878) домът ѝ се превръща във военен лазарет. По време на войната със Сърбия от 1885 г. тя отново е медицинска сестра, а за заслугите си е наградена от княз Александър Батенберг с първия паметен знак на БЧК.
През 1909 г. в дома ѝ е учредено дружеството „Всех скорбящих радость“, на което тя възлага задачата за строежа на едноименен приют за възрастни хора. Паралелно с него е изградено и доходно здание за издръжката на приюта. Йорданка Филаретова умира през 1915 г., но успява да види последното си дело реализирано, когато година по-рано приютът официално е открит.
–
Това бяха 60 секунди от твоя ден. В забързаното ежедневие стремежът към историческото познание често остава на заден план. Понякога обаче е нужно да отделим само минута, за да научим повече за родното минало. Именно това предлага рубриката #ДостойнитеНепознати – бележити личности, потънали в забвение, чиито истории си струва да познаваме.
