ГЛАВНИЯТ ЛЕКАР НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА
Без значение дали говорим за извънредна ситуация или нормалното ежедневие, лекарската професия винаги е изисквала високи морални качества. Ако днес минете по столичната улица „Аксаков“, може да погледнете паметна плоча на един достоен представител на това съсловие – Сава Мирков.
Той е роден на 15 юни 1850 г. в село Беброво, Великотърновско. Първоначално момчето учи в родното си село, след което продължава образованието си в Еленското класно училище. Пътят му го отвежда в Руската империя, където завършва с отличие Духовната семинария в Киев (1871) и се дипломира в медицинския факултет на Московския университет. Започва лекарската си практика в Орловска губерния, но веднага се включва като доброволец в Сръбско-турската война (1876).
Натрупаният опит му помага по време на Руско-турската война (1877 – 1978), когато е лекар в Българското опълчение и организира първите полеви болници на територията на днешна България – в Габрово и Казанлък. След Освобождението е първият губернски лекар в София (1878) и първият старши лекар на Александровската болница (1879).
В навечерието на Сръбско-българската война (1885) е назначен за главен лекар на българската войска. По негово настояване само 12 дни преди началото ѝ, България става член на Международната организация на Червения кръст. Благодарение на това, по време на войната, пристигат няколко чужди санитарни мисии, които оказват помощ на българските санитарни служби. Като главен лекар урежда евакуационните служби за транспортирането на леко ранените в София.
Получил широко обществено признание, той се отдава на обществена дейност – става народен представител (1902 – 1903), председател на Природо-математическия клон на БАН (1926 – 1927), а периода 1914 – 1927 е подпредседател на Българския червен кръст.
Сава Мирков умира на 9 август 1927 г., а получените приживе ордени са малка отплата за усилията му за спасяването на живота и здравето на войниците.
–
#ДостойнитеНепознати – бележити личности, потънали в забвение, чиито истории си струва да познаваме.
