НИТО КРАЧКА НАЗАД, ЗАД НАС НАС Е БЪЛГАРИЯ! 27 АВГУСТ – ПРАЗНИК НА ГРАНИЧНИ ВОЙСКИ доц. д-р Петър Ненков

Днес ще ви разкажа за един геройски подвиг на граничар, чието име нищо не говори на днешните млади, ще ви разкажа за времето, когато българската държавна граница беше свята и непреодолима преграда за всеки нарушител и се защитаваше с цената на всичко от граничарите.

НИТО КРАЧКА НАЗАД, ЗАД НАС НАС Е БЪЛГАРИЯ!

доц. д-р Петър Ненков

Вергил Ваклинов е роден в пернишкото село Планиница. След като завършва средното си образование, известно време работи, като миньор в мина „Куциян“. През есента на 1950 г. е призован да отслужи редовната си военна служба в редовете на Гранични войски. По свое желание е изпратен в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, която завършва с присвоено звание младши сержант, и е разпределен да служи на застава край гръцката граница в близост до село Бръщен

На 19 часа на 1 юли 1953 г. в граничен наряд – „секрет” са ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. Пристигат по скритата пътека до Римския мост, където дочакват мрака, маскирани сред дърветата. По тъмно преминават през моста, откъм страната на с. Црънча и заемат места, скрити всред скалите.

Часът е 21:30. Изведнъж се чува шум по пътеката. Срещу граничния наряд се насочва човешка фигура. Бандитът се оглежда, ослушва се и става ясно, че след него идват и други. Ганев притаява дъх. Бандитът е на две крачки от него.

Ефрейтор Александров дава знак на редник Ганев да не бърза. Изчакват бандита да се изкачи на моста и извиква силно: Горе ръцете! Предай се!

Бандитът се стряска, но бързо се просва на моста и открива автоматичен огън по посока на гласовете. Започва ожесточена схватка. Александров бързо зарежда автомата си и открива огън. Ганев стреля с винтовка. Куршумите свистят и се забиват с писък, рекушират от скалите. Започват да стрелят и другите трима бандити, които вървят след първия и изненадват в гръб нашия наряд. Цялата поляна затрещява. В неравния бой пада убит редник Ганев.

– Гадове, няма да минете! – извиква ефрейтор Александров. Прикривайки се зад скалите продължава да стреля. Вражески куршум го улучва в дясната ръка. Той започва да стреля с лявата, хвърля две гранати, които разтърсват долината. Бандитите преминават по моста, откъм страната на село Бръщен, по посока на границата. Хвърлят радиостанцията и други материали. Влачат и ранения си в престрелката.

По това време в местността Ливадите, край село Бръщен, младши сержант Вергил Ваклинов и редник Трайко Стаменов носейки службата си по охрана на границата, чуват изстрели откъм Римския мост. Граничен наряд от съседната застава води бой с бандитска група.

Познавайки граничарските закони, Ваклинов веднага се притичва на помощ на Ганев и Александров. Като стрела лети по Бръщенска пътека към Римския мост Вергил Ваклинов със служебното куче Вихър. След него тича и младшият на наряда Трайко Стаменов. Вергил забелязва прикриващия групата бандит, издебва го пълзешком и се хвърля върху него. Обезоръжава го и го завързва. Заповядва на другаря си да го пази, докато дойде тревожната група, а той и кучето Вихър тръгват по следите на другите трима нарушители.През скали и храсти по стръмното смелият граничар се изкачва по чуката.

Границата не е далече. Бандитите в никакъв случай не бива да я достигнат. Един вражески автоматичен откос изсъсква наблизо. Ваклинов и кучето Вихър залягат. Граничарят започва да обстрелва бандитите, но позицията му е неизгодна. Той предпазливо пълзи към върха/ днес Ваклинова Чука, намираща се 700 метра югоизточно от село Бръщен/.Втори автоматичен откос засяга кучето, но макар и ранено, то се хвърля напред и убива един от бандитите. В схватката загива и то. Ваклинов преследва останалите двама бандити с огън, те отговарят на стрелбата и го прострелват тежко.

Престрелката затихва. Останалите двама от бандитската група успяват да пресекат границата и да преминат на гръцка територия. Пристигналите на мястото граничари полагат Вергил на платнище и го понасят на ръце по стръмния скат към близкото село Марулево. Четири часа го носят без почивка. Четири часа през чукари, скали и храсти, през долове и сипеи те бързат да стигнат до Марулевските ливади, където жителите на селото окосяват тревата и подготвят площадка за кацане на санитарния самолет. На път за София Вергил Ваклинов умира.

Младши сержант Вергил Ваклинов с кучето Вихър остават верни едни на други дори и в смъртта си. Заедно с другите граничари, участници в боя при Римския мост-загиналия Дончо Ганев и останалите живи Александър Александров и Трайко Стаменов, те се превръщат в герои и емблематични фигури в историята на Гранични войски. За да помнят следващите поколения този героичен подвиг на граничарите при Римския мост на Доспат дере, са написани няколко книги и една песен, заснет е документален филм. Поставени са няколко паметника, а в чест на Вергил Ваклинов се кръщава училището в Доспат и се преименува тогавашното село Марулево-селото, от което излита самолета с ранения граничар.