На 27 август 1952г. в София умира Кръстьо Петров Сарафов ТИХОМИР ИЛЧЕВ

На 27 август 1952г. в София умира Кръстьо Петров Сарафов. Голям български театрален актьор, втори председател на Съюза на артистите в България (1924-1925). НАТФИЗ в София носи името на Сарафов от 1954г. Произхождащ от виден род на българи от Македония и по-малък брат на легендарния революционер, председател на Върховния комитет на Македоно-одринската организация и национален герой Борис Сарафов, Кръстьо Сарафов участва в живота на македонската емиграция в България.

Сарафов е роден в село Либяхово, днес Илинден, Неврокопско. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Серско, и тримата дейци на Българската екзархия. По-големи негови братя са офицерът Ангел Сарафов, инженерът Петко Сарафов и революционерът Борис Сарафов, сестра му е председателката на Македонския женски съюз доктор Злата Сарафова, а негов братовчед е полковник Димитър Стойков.

През 1901г. сключва брак с актрисата Донка Гюзелева, дъщеря на просветния деец Иван Гюзелев. Родителите на Кръстьо Сарафов били твърдо против той да стане артист и го изпращат да учи в Одрин, за да го откъснат от любовта му към театъра. След като завършва Одринската българска мъжка гимназия и се връща в България, той се явява на конкурс за стипендии по драматично изкувство в чужбина. Приемат само 4 от 60 души и Кръстьо Сарафов е сред тях. Заминава за Петербург и там се записва в частната драматична школа. Разочарован от системата на преподаване, той се мести в Императорското театрално училище, където завършва с отличен успех и се връща в България. Дебютира през 1899г. в театър „Сълза и смях“ в Гоголевия „Ревизор“, но огромната част от ролите си след това изиграва на сцената на Народния театър.

Сред най-впечатляващите му превъплъщения са Сирано дьо Бержерак (в едноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в Молиеровите „Тартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Грибоедов).

Сарафов е член на Софийското македоно-одринско дружество, най-многочисленото и най-силното в МОО. Заедно с председателя Михаил Ковачев в 1901г. Сарафов оказва съпротива на опитите на крилото на генерал Иван Цончев да овладее дружеството. На общото събрание на 21 октомври 1901г. Сарафов бие с бастуна си един от Цончевите привърженици. Сарафов е член-учредител на Македонския научен институт.