На 26 август 1789 година в двореца Версай край Париж е приета Декларацията за правата на човека и гражданина

Тя е най-важният документ на Френската буржоазна революция, определящ индивидуалните права на човека, създаден от Жилбер дьо Лафайет и Оноре Мирабо. Декларацията е приета от Националното учредително събрание на 26 август 1789 г. В основата на тази Декларация лежи концепцията за равноправието и свободата, принадлежащи на всеки индивид по рождение. За естествено право на човека и гражданина се обявяват: свободата на личността, свободата на словото, свободата на убежденията, правото на съпротива срещу всяко потисничество.

Декларацията лежи във фундамента на френското конституционно право. Тя е потвърдена в преамбюла на конституцията от 4 октомври 1958 г. На 16 юли 1971 г. Конституционният съвет на Франция признава Декларацията за пълноправен юридически документ, чието нарушение се приравнява на нарушение на конституцията. През 2003 г. ЮНЕСКО включват тази Декларация в регистъра „Световна памет“.

През лятото на 1789 г. във Франция се оформя истинска революционна ситуация. Всеобщото недоволство от политиката на правителството заставя краля да свика Генералните щати на 5 май 1789 г., но паритетът на гласовете на представителите на отделните съсловия в тях води само до безплодни дискусии. Представителите на буржоазията, които играят решаваща роля в третото съсловие, искат съвместно обсъждане на решенията и гласуване заедно с останалите съсловия. Подобно положение би осигурило победата на буржоазията, защото сред дворянството и духовенството имало и доста хора, които споделяли по-съвременни възгледи и сами виждали накъде отиват нещата. Но представителите на привилегированите касти отказват да приемат това предложение. В отговор буржоазията обявява на 17 юни, че депутатите от третото съсловие представляват Национално събрание. Решителен момент в развитието на тези събития става въстанието на санкюлотите в Париж на 14 юли 1789 г., които превземат Бастилията и слага началото на Френската революция.

Първият проект на френската Декларация е написан от видния военен и обществен деец, маркиз дьо Лафайет по модела на американската Декларация за независимост и е представен на Учредителното събрание. Този документ изравнява правата на всички гражданите на страната и е приет от събранието на 26 август 1789 г. В него са формулирани редица демократични и хуманистични принципи и това го превръща в теоретическо оръжие в борбата на потиснатите срещу остарелия феодален строй.

Провъзгласяването на свободата и равенството, като естествени и неотменими права на човека е насочено основно срещу деспотизма и съсловното разделение. Декларацията утвърждава принципа на националната независимост, която трябва да гарантира основните права-свободата на мнение, на съвест, на пресата, на сигурността, правото на собственост и религиозната свобода. Приема се като необходимо тези права да бъдат „декларирани“, тоест да бъдат обобщени в писмен текст, който да добие конституционна стойност.