На 27 август се навършват 124 години от рождението на ТИТАНЪТ НА ВМРО ИВАН МИХАЙЛОВ

На 27 август се навършват 124 години от рождението на ТИТАНЪТ НА ВМРО ИВАН МИХАЙЛОВ

Иван Михайлов е роден на 27 август 1896 г. в щипската махала Ново село. Баща му Михаил Гаврилов и единият му чичо Атанас Михайлов са дейци на ВМОРО, а другият му чичо е полковник Спиридон Михайлов.

Иван Михайлов учи в Солунската мъжка гимназия „Свети Кирил и Методий“, където част от учителите са членове и на ВМОРО. След разделянето на Македония през 1913 г завършва образованието си в сръбската гимназия в Скопие. След завършването и в 1915 г., като отличен ученик му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си, като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва .

През 1918 г., по време на Първата световна война постъпва в българската войска. След Солунското примирие напуска армията и се записва за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Тодор Александров го кани да му стане личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Иван Михайлов е един от основателите и пръв председател на учреденото студентско дружество „Вардар“ в София. Активната му легална дейност завършва след  убийството на водача на ВМРО Тодор Александров на 31август 1924. След това той преминава в нелегалност.

Избран е за член на ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците на Тодор Александров и привържениците на Македонската федеративна организация в така наречените Горноджумайски събития.

Той е привърженик на индивидуалния терор. През 20-те години на 20 век, активисти на ВМРО извършват редица политически убийства на противници на политиката на Иван Михайлов по македонския въпрос.

Най-голям обществен резонанс има извършеното  убийство на генерал Александър Протогеров

Иван Михайлов лично организира и ръководи нападенията на сръбски полицейски участъци и военни поделения в Македония , минирането на мостове, взривяването на жандармерийски участъци и складове, динамитните атентати по ж.п. линии и убийството на отговорните лица за провежданата антибългарска политика в областта.

 ВМРО начело с Иван Михайлов помага за създаването на Македонска кооперативна банка, Македонска народна банка и пр., чрез които усилва своето влияние в България и във Вардарска Македония.

Иван Михайлов осъществява тясно сътрудничество с водача на хърватското освободително движение – Усташа, – главореза Анте Павелич. На 14 април 1933 г. Иван Михайлов, Анте Павелич и Хасан бей в Прищина изработват проект за съюз между ВМРО, Усташа и косовския комитет за съвместна дейност срещу Югославия. Плод на тава сътрудничество е извършения атентат в Марсилия на 9 октомври 1934 г. от Владо Черноземски и група усташи над югославския крал Александър I Караджорджевич и френския външен министър Луи Барту.

След извършения от Военния съюз преврат на 19 май 1934 г., новото българско правителство взема ни мерки за прекратяване дейността на ВМРО,. През септември е приет Закон за защита безопасността на държавата, с който дейността на организацията в България е забранена.

На 7 септември 1934 г. са обявени за издирване десет души от централното ръководство на ВМРО, сред които е и Иван Михайлов. На 10 срещу 11 септември Иван Михайлов и Менча Кърничева се прехвърлят нелегално в Турция. Там той е задържан от властите и е интерниран във вътрешността на страната, където го заварва новината за Марсилския атентат извършен от Владо Черноземски.

В края на 1934 г. Михайлов получава задочна смъртна присъда в България. В началото на 1938 г. турските власти разкриват заговор за убийството на Иван Михайлов, организиран от югославското правителство. Това става причина той да замине с жена си за Полша.

През Втората световна война Иван Михайлов поддържа контакти в Германия и  в Италия . Свързва се с немското и италианското разузнаване. Неговата идея за създаване на самостоятелна македонска държава се обсъжда от висшите политически кръгове в Берлин и Рим, но не се осъществява, независимо от окупацията на Югославия и Гърция от Вермахта през април 1941 г. и разполагането на български войски в тях .

Той е амнистиран в България, но отказва да се върне в страната. След създаването на Независимата хърватска държава през 1941 г. Иван Михайлов се установява в Загреб – столицата на независимата Хърватска държава.

В края на 1942 г. цар Борис III обсъжда възможността да покани лично Иван Михайлов да се върне в България, но той не се съгласява, наричайки го „цар разединител“.

Непосредствено преди 9 септември 1944 г., Иван Михайлов по предложение на Адолф Хитлер пристига в Скопие със задача да провъзгласи създаването на  Независима република Македония.

Той приема и извършва сондажи всред бившите структури на ВМРО, но разбира, че тази идея няма никакъв шанс да се реализира, тъй като нацистка Германия е на път да загуби войната .

След края на Втората световна война се установява в Рим, където умира на 5 септември 1990 г. на 94 години.