Президентът Радев , зовящ за законност, ред и бой по мафията, обяснява на хората, че действията на съдебната власт и полицията, които във всяка държава са именно законността и реда, трябвало да бъдат прекратени. Защо? Ами защото започнаха да си вършат работата. Това парадокс първи. Парадокс втори – Радев президент, зове за сваляне на една от трите власти, защото му държи сметка за мафиотските дела – неговите и на сътрудниците му. А самият той с действията и призивите си обслужва интереса на една партия и собствения си стремеж за власт, злоупотребявайки със служебно положение на длъжността президент. Парадокс трети – умните и борбени млади хора, тръгнали да защитават справедливостта, реда и законността, не знаят кои са трите власти, как функционират заедно и поотделно /нарича се държавност/, обаче искат държавност и справедливост, като зоват за разруха на държавността.??????
Парадокс четвърти – питат хората от митингите защо са там – всеки е за нещо свое. Искат да има ред и законност, което значи законът да е за всички еднакво, ама за всеки от тях да е така, че другите да правят това, „което обслужва главно моето удобство“.
Парадокс пети – митингите се представят като всенародни протести от всички медии, които не забелязват че от 7 милиона души, на всяка сбирка има не повече от 2000 души в София и по няколко десетки протестиращи в големите градове. В медиите протестите се коментират бурно, подробно и с целенасочен плам, от което аз разбирам само едно – че тези медии имат добре платена поръчка. Кой им плаща – не знам, или по-точно всички знаем. Същите тези медии изобщо не се стараят така усърдно, когато трябва да информират народа как се дават 75 милиона заем на колекторски фирми и какви са последствията, какво стана с къщичките за гости на нашите хора за милиони европейски евра, защо всички помощи покрай епидемията стигат само за някои много пъргави, които са се наредили първи на опашката /критерий на държавност/, защо любимите браншове ще имат 9% ДДС, защо Радев охранява жена си с коли на НСО и откъде взе финансиране на предизборна кампания, за да си осигури, никому неизвестен, 2 млн гласа, защо никой от текущите проблеми на обикновените хора не се следи от медиите до победен край, а само йезуитски се съобщава уж факта и после всичко замира. И защо БСП като опозиция, тогава, когато трябва да каже истината за корупция с факти, винаги си замълчава? Много просто – като изкараш кирливите ризи на другите, ще изкарат и твоите. Народът да си тича по площадите с хаотичните си искания, обслужващи всеки път тесния интерес на подстрекателя и да си мисли, че е създал свободно гражданско общество, което ще доведе до справедливост и законност, еднаква за всички.