ПОМНИМ ЛИ ГЕРОИТЕ СИ ? доц. д-р Петър Ненков

Фелдфебел Христо Василев от 28-и пехотен Стремски полк – герой от войните за национално обединение , пълен кавалер на военния орден “За храброст”, спасил след пробива при Добро поле в края на Първата световна война паричния ковчег и бойното знаме на 28-и пехотен Стремски полк

доц. д-р Петър Ненков

Христо Василев е роден на 15 ноември 1886г. в село Мали Богдан, днес част от село Каравелово, Карловско.След завършване на средното си образование той влиза в казармата и постъпва на 1 февруари 1902г., като войник в 9-ти пехотен Пловдивски полк. На 1 април 1905 г. е преместен в новосформирания 28-и пехотен Стремски полк в Карлово.

За проявените си отлични воински качества е изпратен на обучение в Учебната подофицерска дружина в Стара Загора Обучението завършва успешно и е произведен в звание младши подофицер. На 10 февруари 1910 г. се връща на служба в 28-и Стремски полк и е назначен за взводен подофицер в 4-та рота. Скоро е произведен в чин старши подофицер Като такъв го заварва обявяването на Балканската война на 5 октомври 1912г.

28-и пехотен Стремски полк е включен в състава на Хасковския отряд и настъпва срещу Кърджали. Още с преминаването на турската граница на 5 и 6 октомври 1912г. се завързват тежки боеве с изнесените напред части от корпуса на Явер паша за овладяването на височините Айдормуш, Акчакръп и Калфалар и падат първите жертви от полка.

На 8 октомври 1912г. стремци превземат Кърджали. За проявен героизъм и доблест в тези боеве старши подофицер Христо Василев е награден с орден “За храброст” 4 степен .

На 16 октомври 1912 г. е следващия кръвопролитен бой, в който участва Христо Василев. Той е при село Куинлъ – за отразяването излаза на обсадения в Одринската крепост гарнизон на Мехмед Шукри паша.

За превземането на Родосто на 29 октомври 1912г. Христо Василев е награден с втори орден “За храброст” 3 степен. В Родосто полк получава дар от признателните жители на града – бойно знаме, извезано от местната учителка Кристина Симеонова. Тук полкът дочаква краят на Балканската война и Лондонския мерен договор през май 1913г.

Вместо да се завърне обаче в Карлово, обкичен с лаврите на победител, полкът получава тайна заповед да се съсредоточи в Македония за започване на война срещу “ съюзниците – разбойници“ – гърци и сърби..

Заедно със своя полк в състава на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, фелдфебел Христо Василев взема участие в Междусъюзническа война през юни и юли 1913г.

В паметните боеве за превземането на укрепената сръбска позиция Криволак от 19 до 21 юни 1913 г. , отбранявана от частите на Тимошката дивизия – 2-ри призив, фелдфебел Христо Василев отново се проява. Когато от вражеските шрапнели и куршуми загиват всички офицери в неговата рота, той поема командването на ротата и води нощната атака до пълния разгром на сърбите, които оставят на бойното поле десетки убити и ранени. Зарязвайки своето тежко въоръжение и боеприпаси, противникът отстъпва в паническо бягство. За тази своя героична проява фелдфебел Василев е удостоен с трети орден “За храброст” 2 степен.

След боевете при Криволак -1913 г., полкът на фелдфебел Василев взема участие в операцията на българската армия за обкръжаване на стохилядната гръцка армия, нахлула дълбоко в Кресненското дефиле.В разгърналите се ожесточени боеве, той заедно с останалите бойци се сражава храбро при Беяз тепе и връх Занога, Пехчево и Понорица.

Само вероломното нахлуване на румънските войски в северна България и последвалия Букурещко примирие спасяват гръцката армия от разгром и плен. След Междусъюзническата война, фелдфебел Василев се завръща заедно със стремци в Карлово.

През есента на 1915 г. отново е повикан под знамето на 28-и пехотен Стремски полк, за да изпълни своя свещен дълг към Отечеството. Взема активно участие във всички боеве и походи на полка през Първата световна война 1915-1918г. За кой ли път се проявява, като герой в боевете при Дойран и Завоя на река Черна.

На 11 ноември 1916 г. е тежко ранен в крака, но успява да изведе останалите живи бойци от ротата си от огнения пъкъл на боя. За този подвиг е награден от командването с четвърти орден “За храброст”- 1 степен. След 7-месечно лечение в Софийска болница, отново се завръща на фронта и през май 1917г. взема участие в жестоките боеве с противника на платото Маргара .

След пробива на съглашенските войски на Добро поле, фелдфебел Василев запазва самообладание, въпреки избухналите войнишки брожения.Той незабавно тръгва за Карлово с част от обоза, като отнася със себе си паричния ковчег със заплатите на лични състав и бойното знаме на стремци. Нощта преди да тръгне, както пише той в своите спомени, сваля знамето от дръжката, навива го на руло, покрива го с брезент, след което го скрива под една обозна каруца. След редица перипетии, придвижвайки се бавно по пътищата, задръстени от отстъпващи и разбунтували се войници, той успява със своите другари да се добере до Карлово и по този начин да спасява бойната светиня на стремци и паричния ковчег на полка .

След войната, когато 28-и пехотен Стремски полк е разформирован по силата на Ньойския мирен договор, фелдфебел Василев продължава службата си в 27-а пехотна Чепинска дружина.

През 1927г. по собствено желание се премества да служи в 21-ва пехотна Средногорска дружина, която идва през 1922г. в Карлово на мястото на разформирования 28-и пехотен Стремски полк . През 1931г. се уволнява от армията и окончателно преминава в запаса.

Когато през 30-те години на миналия век командването на 21-ви пехотен Средногорски полк решава да издигне паметник в карловските казарми на загиналите във войните за национално обединение воини от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, фелдфебел Христо Василев, заради юнашката си осанка и своите заслуги, е използван от скулпторът, изработил паметника, като прототип на фигурата “На нож”!