На 25 август 1843 година е роден генерал-майор Александър Фок доц. д-р Петър Ненков

ГОЛЕМИЯТ ПРИЯТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДИ ЩУРМА НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ, ПИШЕ: „КРЕПОСТТА НА ТЕОРИЯ Е НЕПРЕВЗЕМАЕМА, НО ЗА ВАС, БЪЛГАРИТЕ, КОЙ ЗНАЕ!?“

доц. д-р Петър Ненков

Александър Фок е роден на 25 август 1843 г. в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Завършва Новгородския кадетски корпус Константиновското военно училище (1863, 1864г.). Служи в специалния жандармерийски корпус (1871—1876г.).

Участва в Руско-турската Освободителна война от 1877—1878 година. Командир е на 2-ра рота от 53-ти Волински пехотен полк. Според спомените му, неговата рота е първата, която стъпва на българския бряг. За отличие в августовските боеве при Шипка е награден с орден Свети Георги IV степен и е повишен във военна звание майор.

След войната е командир на 16-и стрелкови полк и 4-та Източносибирска стрелкова бригада. Участва в смазването на Боксерското въстание.

Участва в Руско-японската война (1904-1905г.). Проявява се при героичната отбрана на далекоизточната руска крепост Порт Артур, като командир на 4-та Източносибирска стрелкова дивизия. Награден е с орден за храброст „Свети Георги“- III степен на 24 октомври 1904 г. По време на битката за Порт Артур, заменя генерал Роман Кондратенко като началник на сухопътната отбрана на крепостта през декември 1904 г. След предаването на Порт Артур на японците, е даден на военен съд, но е оправдан.

Уволнен е от военна служба през 1908 г. Взема участие в Балканските войни 1912-1913 г. като доброволец в състава на Българската армия.

Преди щурма на Одринската крепост, началникът на Източния сектор на българската 2-ра армия, генерал-майор Георги Вазов го пита, дали ще успеят неговите воини да овладеят крепостта, на което генерал Фок му пише :

”Одрин е първокласна крепост, която е непревземаема на теория, но за вас българите , кой знае !?”

След Октомврийска болшевишка революция от 1917 г. генерал Фок емигрира в България и се заселва в Свищов, града в чието освобождение участва със своите воини през Руско-турската Освободителна война 1877-1878г.

Провъзгласен е за почетен гражданин на Свищов през 1921 г. Поради затрудненото му материално положение и в знак на благодарност, Свищовска община му отпуска ежемесечна помощ от 250 лева (1925).

Умира на 2 декември 1926 г. Съгласно неговото желание е погребан в братска могила, близо до Свищов, в която са погребани тленните останки на неговите загинали воини.