На 20 август се навършват 153 години от гибелта на Никола Войводов ТИХОМИР ИЛЧЕВ

На 20 август се навършват 153 години от гибелта на Никола Войводов – първият наш радетел за свобода, използвал кораб за революционна акция

––––––––––––-

Враца е известна пред цяла България, като градът на ботевата слава, но малцина днес знаят, че в националната ни история врачанинът Никола Войводов е предшественик на саможертвата на Христо Ботев. Той пръв стига до идеята да се използва кораб за революционна акция.

Никола Хаджикръстев Върбанов – Войводов, е роден през 1842 г. във Враца. Получава образованието си във „Възнесенското“ училище в родния си град, френското училище в Бебек и „Роберт колеж“ в Цариград. Усвоил отлично френски и английски език, Никола Войводов прави първите си преводи още като ученик в турската столица, публикувани в сп. „Български книжици“. Придобил солидно образование и култура, той горещо аплодира новопоявилото се през 1866 г. българско театрално дружество в Браила и изпраща свои дописки в негова защита.

През 1867 г. Никола Войводов, подпомогнат от местни българи в Галац и сърбина Цветко Павлович успява за кратко време да организира малка, но стегната въстаническа чета, в която влизат българи, сърби, черногорци и бившият руски офицер Николай Димитриевич Далматов. Избраният за войвода Никола Войводов държи „четата му да има вид на редовна войска, която излиза на открито сражение със своя противник, а не на башибозушка разбойническа банда, която прави лошо впечатление на цивилизованите европейски народи.“ Четата трябвало да премине в България през Радуевац (Сърбия). За да пристигнат преди четниците, Никола Войводов и избраният за знаменосец Цветко Павлович се качват на австрийския параход „Германия“. Това е първият случай в българското националноосвободително движение, в който се прибягва до използването на кораб за осъществяването на революционна акция.

Когато на 20 август 1867 г. „Германия“ акостира на русенското пристанище, тя е посрещната, вследствие предателство, от редовна турска войска и полиция. Корабът става арена на поредното кърваво насилие на турските власти. След отчаяна и неравна борба Никола Войводов и Цветко Павлович геройски загиват, верни на клетвата си „Свобода или смърт“.