Другарите комунисти Енвер Ходжа и Георги Димитров по време на подписване на договора между България и Албания през 1947 г
29 октомври 1944 в Тирана се установява комунистическа власт начело с Енвер Ходжа, но в същото време Албания за пореден път е изправена пред опасността да бъде погълната от Югославия. Особено силен е югославският натиск върху албанските българи. Първият официално изпратен в Албания емисар на югославския македонизъм е Никола Беровски от Битоля. Той пристига в Мала Преспа още през ноември 1944, в рамките на тогавашното „сътрудничество“ между Белград и Тирана в областта на образованието. До края на годината от Югославия са изпратени още двама емисари.
Основният удар по българщината е нанесен през есента на 1945. За началото на учебната година от Югославия са изпратени нови 10 учители по т.н. македонски език, които са настанени в Мала Преспа. Тогава започва и първото обучение в Албания по скопската писмена норма. През есента на 1946 броят на македонските учители е увеличен с още 10. Скопската писмена норма започва да се преподава и в с. Ворбница в Голо Бърдо, с. Кърчища в Полето и в с. Върбник. (Тодороска, 2014)
През този период централната власт в Тирана не е наясно, какво става в Мала Преспа. В началото на 1945 югославските учители по т.н. македонски език са повикани на среща със свои албански колеги в Тирана. На тази среща присъства и Енвер Ходжа, който до този момент „не знаел, че има обучение на македонски език в Албания“. Албанският комунистически лидер учудено вдига рамене, но се успокоява, когато му съобщават, че и в НР Македония има албански учители. (Глигоровски, 2007)
Действията на югославската страна за насаждане на македонизма сред българите в Албания са само един от елементите на цялостно обвързване на Тирана с Белград и окончателна геополитическа трансформация на Балканите. На втория пленум на ЦК на АПТ, проведен през ноември 1944, под влияние на КПЮ е направен поредният опит за отстраняване на Енвер Ходжа и установяване на по-голям югославски контрол. На 10 януари 1945 Йосиф Сталин информира Георги Димитров, че „югославяните искат да вземат гръцка Македония. Искат също Албания и даже части от Унгария и Австрия“. (Цанев, 2009). СССР постепенно приема югославската позиция. На 9 януари 1948, по време на посещението в Москва на югославския министър Милован Джилас, Сталин му заявява, че „ние (СССР, б.а.) нямаме никакви особени интереси в Албания. Съгласни сме Югославия да се обедини с Албания и колкото по-бързо стане, толкова по-добре“. (Круглов, 2011)
