ВЕЧЕН КРЪСТОПЪТ
Отмина оня век, отмина
като сянка на облак,
като призрачен кораб,
но живее душата на Мина,
не умира душата на Лора.
Мина, Мина,
обич несподелена…
Лора, Лора,
жажда неутолена…
Мина, Мина,
шепот в нощи теменужни,
Лора, Лора,
криле от огън са ти нужни.
Мина … Лора…
търси ви душата на поета,
страда за невинността,
а влече го вечната несрета
да изгаря в ревността.
Мина, Мина,
аз без теб не мога !
Лора, Лора,
дъщеря на дявола и бога !
Не да живея искам – да горя
и в твоята прегръдка да умра !
Загледан в спомена неугасим за Мина,
връз кладата на Лора да загина !
Отмина оня ек, отмина,
като сянка на облак,
като призрачен кораб,
но живее душата на Мина,
не умира душата на Лора.
ОРЛИН ОРЛИНОВ
<img class="j1lvzwm4" src="data:;base64, “ width=“18″ height=“18″ />
44Антоанета Груева и 43 други
8 споделяния
Харесване
Коментар
Споделяне
