Шипка е символ на България и Свобода ЧАВДАР АНГЕЛОВ ЗАКАЗАНЛЪК.БГ

Шипка е символ на България и Свобода

 Шипка е символ на България и СвободаИсторикът д-р Чавдар Ангелов, директор на НПМ „Шипка-Бузлуджа“:

„Битката, която се разразява в началото на август 1877 година и продължава 6 дни, е едно от събитията, което несъмнено изиграва важна роля за крайния изход на Руско-турската война. След неуспеха при Стара Загора в края на месец юли руската армия преминава в дефанзивна позиция, като тя е разгърната в по-голямата част по билото на Стара планина. Сюлейман паша изненадва руското командване и насочва своята образцова армия към Шипченския проход, а не към Твърдишко-Еленския или Хаинбоаз, както се е очаквало. Това поставя защитниците на прохода, които са сравнително малоброен отряд, в една много тежка ситуация и едновременно с това – в много отговорна позиция, защото те трябва да спрат устрема на турската армия на север и да предотвратят възможността за деблокиране на обсадения при Плевен Осман паша.

Важното за мен е, че в тази битка ключова роля изиграва Българското опълчение. От сформираните шест опълченски дружини в началото на войната, в които са се записали като доброволци „най-лудите глави“, пет участват в отбраната на Шипченския проход. Без да се омаловажа фактът, че победата е извоювана и с помощна на офицерите и войниците от Брянския и Орловския полк, които също са част от този отряд, в най-решителните моменти нашето Опълчение проявява волеви и морални качества и спира настъплението на турската войска. Няколко месеца по-късно Българското опълчение е в основата на изграждането на Българската армия. Музей „Шипка-Бузлуджа“ подготвя за 3 март 2021 година изложба, посветена на опълченците, които след края на войната остават в новосформиращата се Българска армия и стигат до най-високи чинове.

Българското опълчение е една еманация на българския народ за отхвърляне на турското потисничество. Към края на Руско-турската освободителна война съставът му наброява 11 500 души, като първите 6 дружини са създадени преди началото на войната, а останалите шест – в хода на самата война, основно от жители на селища в Северна България, освободени по време на военните действия.

Как са успели да отстоят на атаките на турската армия?! Обяснението е в мотивацията на бранителите на прохода. Защото, като се изкачи човек на върха, се вижда цяла България. Опълченците от Казанлъшко и Старозагорско са виждали в Южна България горящите си домове и са имали мотивация турците да не продължат напред. Тези, които са били от Габровско и Севлиевско, са виждали къщите си и не са искали да допуснат тези пожарища при тях.

В онези августовски дни на 1877 година са се разиграли епични боеве, при които е било заложено на карта бъдещето на народа ни. Отбелязването на годишнината от Шипченската епопея е важно заради символа. Шипка е символ на България, на Свобода и това вече е заложено в генетичния ни код.“

Историческите факти:

„Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение“ – Сюлейман паша в донесение до Главната квартира.

„Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек“ – генерал-майор Николай Столетов, командир на Българското опълчение, в телеграма до Полевия щаб, оценявайки бойните качества на опълченците, проявени на 11 август 1877 година.

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 9 (по нов стил 21-ви) до 13 (26) август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия, влизат в българската история под името Шипченска епопея.
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Николай Столетов, наброяващ около 7500 души, е да спре неколкократно превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (около 27 000 души и резерв от 10 000), да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.

В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турската войска. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11 (23) август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната.

В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16-и стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!

Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече здраво е в ръцете на руската армия. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като “Зимно Шипченско стоене”. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези, изпълнени с мъжество и саможертва, дни телеграфът съобщава с кратката фраза: “На Шипка всичко е спокойно”.

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето при Шейново, са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене са над 9000 души.

Поклон пред паметта на героите!

Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • Trending
  • Comments
  • Latest

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist