„Битката, която се разразява в началото на август 1877 година и продължава 6 дни, е едно от събитията, което несъмнено изиграва важна роля за крайния изход на Руско-турската война. След неуспеха при Стара Загора в края на месец юли руската армия преминава в дефанзивна позиция, като тя е разгърната в по-голямата част по билото на Стара планина. Сюлейман паша изненадва руското командване и насочва своята образцова армия към Шипченския проход, а не към Твърдишко-Еленския или Хаинбоаз, както се е очаквало. Това поставя защитниците на прохода, които са сравнително малоброен отряд, в една много тежка ситуация и едновременно с това – в много отговорна позиция, защото те трябва да спрат устрема на турската армия на север и да предотвратят възможността за деблокиране на обсадения при Плевен Осман паша.

Важното за мен е, че в тази битка ключова роля изиграва Българското опълчение. От сформираните шест опълченски дружини в началото на войната, в които са се записали като доброволци „най-лудите глави“, пет участват в отбраната на Шипченския проход. Без да се омаловажа фактът, че победата е извоювана и с помощна на офицерите и войниците от Брянския и Орловския полк, които също са част от този отряд, в най-решителните моменти нашето Опълчение проявява волеви и морални качества и спира настъплението на турската войска. Няколко месеца по-късно Българското опълчение е в основата на изграждането на Българската армия. Музей „Шипка-Бузлуджа“ подготвя за 3 март 2021 година изложба, посветена на опълченците, които след края на войната остават в новосформиращата се Българска армия и стигат до най-високи чинове.

Българското опълчение е една еманация на българския народ за отхвърляне на турското потисничество. Към края на Руско-турската освободителна война съставът му наброява 11 500 души, като първите 6 дружини са създадени преди началото на войната, а останалите шест – в хода на самата война, основно от жители на селища в Северна България, освободени по време на военните действия.

Как са успели да отстоят на атаките на турската армия?! Обяснението е в мотивацията на бранителите на прохода. Защото, като се изкачи човек на върха, се вижда цяла България. Опълченците от Казанлъшко и Старозагорско са виждали в Южна България горящите си домове и са имали мотивация турците да не продължат напред. Тези, които са били от Габровско и Севлиевско, са виждали къщите си и не са искали да допуснат тези пожарища при тях.

В онези августовски дни на 1877 година са се разиграли епични боеве, при които е било заложено на карта бъдещето на народа ни. Отбелязването на годишнината от Шипченската епопея е важно заради символа. Шипка е символ на България, на Свобода и това вече е заложено в генетичния ни код.“

Историческите факти:

„Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение“ – Сюлейман паша в донесение до Главната квартира.

„Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек“ – генерал-майор Николай Столетов, командир на Българското опълчение, в телеграма до Полевия щаб, оценявайки бойните качества на опълченците, проявени на 11 август 1877 година.

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 9 (по нов стил 21-ви) до 13 (26) август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия, влизат в българската история под името Шипченска епопея.
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Николай Столетов, наброяващ около 7500 души, е да спре неколкократно превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (около 27 000 души и резерв от 10 000), да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.

В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турската войска. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11 (23) август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната.

В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16-и стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!

Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече здраво е в ръцете на руската армия. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като “Зимно Шипченско стоене”. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези, изпълнени с мъжество и саможертва, дни телеграфът съобщава с кратката фраза: “На Шипка всичко е спокойно”.

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето при Шейново, са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене са над 9000 души.

Поклон пред паметта на героите!