Навършват се 107 години от Охридско-дебърско въстание на българите и албанците в Македония доц.д-р Петър Ненков

Навършват се 107 години от Охридско-дебърско въстание на българите и албанците в Македония

доц.д-р Петър Ненков

Един ден след подписването на Букурещкия мирен договор на 10 август 1913 г. ЦК на ВМОРО се събира на заседание и взима решение да се настоява пред Великите сили за ревизия на договора. Ако това не стане организацията ще продължи своята революционна борба за освобождението на Вардарска и Егейска Македония.

Първата мирна инициатива на ЦК на ВМОРО за ревизия на договора е меморандумът на новопрогонените българи от Македония. Той е изпратен още същия ден до британския министър на външните работи Едуард Грей, председател на Лондонската посланическа конференция, и до пълномощните министри на Русия, Великобритания, Австро-Унгария, Италия и Франция в София. В него от името на 150 хиляди македонски българи, прогонени от своите родни огнища в Македония от сърбите и гърците, решително се протестира против Букурещкия договор.

Втората мирна инициатива на ЦК на ВМОРО е упълномощаването на една тричленна делегация, съставена от видните професори Любомир Милетич, Иван Георгов и Александър Балабанов да посети незабавно правителствата на европейските Велики сили, на които да предаде подробно изложение за положението на македонските българи след войната и жестоките репресии на сръбската и гръцката власт над него. Още от първите срещи на делегацията се разбира, че тези правителства не проявяват готовност да се заемат с ревизия на Букурещкия мирен договор от 10 август 1913 г.

След като изслушва доклада на професорите за резултата от тяхната мисия в чужбина, ЦК на ВМОРО издава директива № 2 от 21 август 1913 г. до всички войводи и членове на организацията. В нея се нарежда те да пристъпят към възобновяване на организационната и куриерската мрежа и връзките между отделните окръжни, околийски и районни комитети във Вардарска и Егейска Македония.

На войводите се възлага да подготвят населението за нова борба. ЦК на ВМОРО решава също така незабавно да се пристъпи към подготовка на въстание в Битолско, Охридско и Дебърско. В същото време българското правителство праща Яне Сандански да преговаря с временното албанско правителство за общи действия срещу Сърбия и Гърция..

Задачите по подготовката на въстанието се възлагат на Петър Чаулев, член на ЦК, Павел Христов, задграничен представител на ВМОРО, Милан Матов, Христо Атанасов, Нестор Георгиев, Антон Шибаков и други дейци и войводи в тези райони. Те получават пълномощно да влязат във връзка и с албанските революционери и да преговарят с тях за общи действия.

В резултат на преговорите, които се водят в Елбасан, се постига споразумение между ВМОРО и Албанския революционен комитет, начело със Сефедин Пустина за организиране на съвместно въстание срещу сръбския режим. Решено е въстанието да се обяви в началото на октомври 1913 г.

Всичко започва през лятото на 1913 г. в района на Тиквешията, в Македония когато народът се вдига на бунт срещу господството и безобразията на сръбските окупатори. Начело на въстаниците са войводите Дончо Лазаров, Тане Измирлиев, Михаил Шкатров и други от ВМРО, които разбиват и прогонват сърбите и превземат Кавадарци и Неготино, но само за няколко дни. След това идва кървавото отмъщение на сръбските войски

Само след два месеца в югозападните краища на Македония избухва нов подобен бунт и то в много по-голям мащаб и с прякото участие на цялото местно население – българи и албанци. Начело на въстаниците застават войводите Милан Матов, Петър Чаулев, Павел Христов и Антон Шибаков.На въстаниците оказва помощ младата албанска държава. Бойните действия започват в местността Люзана близо до Дебър и постепенно се разрастват по посока на Струга, Охрид, Ресен, Галичник, Кичево и други околии – общо девет околии и всички те за броени часове биват освободени от сръбските окупатори.

Във водените сражения участват и много местни чети на албанското население, начело с войводите албанци Дам Цам, Спасе, Юсуф бей, Бекир и други, както и четите на ВМРО начело с войводите Милан Матов, Павел Христов, Андон Шибаков, Димитър Иванов – Таки, Лев Огнянов, Петър Чаулев и др.

Проведен е граждански събор в правителствения дом на Дебър и е избрано първото временно правителство на Македония, начело с албанския старейшина Сефедин Пустина и с военноначалник Милан Матов. Боевете са повсеместни, но основните се водят при селата Петрино и Буково, като навсякъде сърбите са разбити и обърнати в бягство.

Кралство Сърбия изпада в смъртна тревога и за часове мобилизира стохилядна армия, придружена от многобройни артилерийски части, които нахлуват в освободените територии.След тежки четиридневни боеве сърбите разбиват силите на въстаниците . Те биват улеснени и от някои грешки и възникналите несъгласия между ръководителите на въстанието .

Започва жестока и кървава саморазправа от страна на сръбските кралски войски , като цели села са разрушени или опожарени, а населението безогледно изклано и разстреляно. Родната къща на Милан Матов е срината до основи, а болната и престаряла майка на воеводата – баба Петра, е пребита и изхвърлена на бунището. Край село Велгощи, близо до Охрид, е била разстреляна цялата чета на младия войвода Димитър Иванов – Таки, за което сега там е издигнат скромен паметник.

Страшни са битовите и демографски последици от станалото, като се образува един емигрантски поток от повече от 70 хиляди души, насочен предимно към Майка България, Албания и други страни.

Потресен от кървавото потушаване на въстанието, писателят Антон Страшимиров заръчва никога да не забравя подвига на българите и албанците от Западна Македония и да се помни , че в Македония се гради историческата същност на българщината!