Гарегин Нъжде е писател публицист и войник на два народа- български и арменски. Очаквайте неговия паметник да заеме своето достойно място в Алея на писателите, Двор на Кирилицата.
Публикувахте от Дворът на кирилицата / Двор на Кирилицата в Понеделник, 20 юли 2020 г.
Карекин Нъждех
| Карекин Нъждех
Գարեգին Նժդեհ
|
|
|---|---|
| арменски революционер и военен | |
 |
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Армения |
|
|
|
| Образование | Санктпетербургски държавен университет |
| Подпис |  |
| Карекин Нъждех в Общомедия | |
Карекин или Гарегин Егишевич Тер Харутюнян, известен като Нъждех, (на арменски: Գարեգին Նժդեհ) е арменски революционер, военен, политически мислител, член на партията Дашнакцутюн, командир на арменската рота в Македоно-одринското опълчение в Балканската война.
- Биография
Нъждех е роден през 1886 година в село Кузнут, днес в Нахичеван като най-малкото от четирите деца на местен свещеник. Учи в арменско училище, но след закриването на арменските училища завършва руско начално училище в град Нахичеван, после в руска гимназия в Тифлис и накрая през 1902 година постъпва в юридическия факултет в Санкт Петербург. През 1904 година обаче напуска университета и се включва в арменското освободително движение.
Поддържа контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1] През 1906 – 1907 г. завършва школа за запасни подпоручици в София, след което се завръща в Руската империя, но е осъден и прекарва три години в затвор заради участието си в арменската освободителна организация Дашнакцутюн.[2]
При избухването на Балканската война заедно с Андраник Озанян подпоручик Нъждех формира арменска доброволческа рота в Македоно-одринското опълчение, с която участва във войната срещу Османската империя и в Междусъюзническата война, в която е ранен на 18 юни 1913 г. и получава кръст „За храброст“ IV степен.[3]
Завръща се в Армения през 1914 година и командва различни военни части в състава на руската армия по време на Първата световна война. Играе ключова роля в арменската победа в Битката при Каракилиса през май 1918 година. През 1921 година с части на Демократична република Армения оглавява отбраната на Зангезур срещу болшевиките. След обявяването на независимостта на Република Планинска Армения той неин става министър-председател и военен министър.
След триумфа на съветската армия Нъждех бяга от Армения и се занимава с революционна антисъветска дейност в Иран, Турция, България и Съединените щати. От края на 1921 година се установява в България и се занимава с обществена дейност. По време на Втората световна война подкрепя формирането на арменски легион в състава на Вермахта.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Нъждех, който има българско гражданство, е арестуван от съветски специални части в дома му в София и е отведен в Съветския съюз, където умира в затвор във Владимир през 1955 г.
Името му носи метростанция в арменската столица Ереван. В негова чест е учреден и орденът „Гарегин Нъждех“.
Галерия
-
Карекин Нъждех в Балканските войни
-
Нъждех и Андраник Озанян начело на арменците в Българската армия в Балкансата война
-
Паметна плоча на дома на Нъждех на ул. „Солунска“ в София
-
Нъждех – поручик от българската армия в Балканската война
Външни препратки
- Сайт „Цегакрон“, биография и книги от и за Нъждех
- Николов, Румен. „Заличеният“ командир на арменската рота от Македоно-одринското опълчение през Балканската война, във: Военно-исторически сборник, 2007, 4, стр. 7 – 11.
- Автобиография от в. „Про и анти“
Бележки
- ↑ Михайлов, Иван. Карекин Нъждех, в. Македонска трибуна, г. 31, бр. 1601, 21 ноември 1957.
- ↑ Николов, Румен. „Заличеният“ командир на арменската рота от Македоно-одринското опълчение през Балканската война, Военно-исторически преглед, 2007, бр. 4, с. 10.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913. Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“, София, 2006, с. 521.
