Антикомунизъм в България 1944-1989 г.

Информацията бе любезно предоставена от българския дисидент Ангел Грънчаров – Елтимир

Любомир и Пенка Собаджиеви. Любомир Собаджиев е осъждан два пъти за противодържавна дейност до 10.11.1989 г.. Председател е на основания през 1988 г. Съюз за гражданска инициатива. През ноември 1989 г. става председател на Национално движение „Гражданска инициатива“, което е сред основателите на СДС. Участник в делегацията на Движение „Гражданска инициатива“ на Кръглата маса. Почива праз 2002 г. (Показаната снимка е направена от Елтимир в дома му в с. Гурково, Ботевградско през дисидентските години).

Стефан Вълков от Асеновград – участник във въоръжената Съпротива срещу комунизма, прекарал дълги години в затвора. През 1977 г. бива осъден втори път за участие в чехословашката „Харта-77“ заедно с Васил Златаров, Иван Долев (Пловдив) и Георги Гавазов (Асеновград).

Иван и Златка Янкови от Кърджали. Иван е съзатворник на Елтимир. Снимката е направена в гр. Априлци, където Иван бива изселен през 1987 година. През 1988 година бива екстрадиран от България заедно с други дисиденти.

Димитър Данов и Едуард Генов от София (с децата си). Политически затворници. Прогонени от комунистическата власт, живеят в емиграция. Преследването срещу Едуард Генов продължава и след това с клеветнически кампании.

Братя Цеко и Васил Цекови. Цеко – осъждан по делото срещу Янко Янков; по-късно става първи секретар на Независимото дружество на Илия Минев; през 1988 г. екстрадиран насилствено от България.

Николай Галев (Радомир) и Боби (Сливница), съратници на Илия Минев.

Григор Симов Божилов от трънското село Парамун. Събирал подписи през 1986 година за Декларация до Виенската среща.

Инж. Илия Минев (1917-2000 г.) – доайенът на българските антикомунисти и основоположник на първото „Независимо дружество за защита правата на човека” (НДПЧБ) през 1988 г. – на крайбрежната ивица във Варна, 1994 г.

Илия Минев в офиса на в-к „Черноморски куриер 5“, Варна,1995 г.

Илия и Ангелина Миневи

Илия Минев изнася реч пред свои съмишленици в Южен парк, след като не бива допуснат да говори на официалния митинг. София, 18 ноември 1989 г.

Илия Минев с приятели и съмишленици в Южния Парк…и загадъчната „двойна сянка” (посочена със стрелката). София, 1990 г.

Илия Минев и членове на НДПЧБ в деня на Негово Царско Величество, София, 25.05.1996 г.

Илия Минев през последните месеци от живота си.

Карта на социалистическите концлагери и затвори, известна като „картата с черепите“. Автор: Димитър Томов (гр. Монтана), говорител на създаденото от Илия Минев НДЗПЧ.

Митингът в Скравена [снимка 1], [снимка 2] по повод разкритията за местния концлагер, Скравена, 1990 г.
Б е л е ж к а н а р е д а к ц и я т а:
Уважаеми читатели, ако разполагате с повече информация за този или другите български концлагери, каним Ви да я споделите с останалите читатели на ЕВ.

Елтимир: „Когато в началото на 1990 година организирахме голям митинг в памет на жертвите, странно защо централната преса отказваше да публикува съобщение за събитието. Даже в-к „Демокрация“, който отразяваше и най-незначителната проява на СДС, този път упорито замълча. Въпреки, че с един стар земеделец ходихме на крака в редакцията и предоставихме касети със записи от митинга. Само просъществувалата едва няколко месеца агенция АПИА писа по въпроса.”

Трудово-поправително общежитие (ТПО) „Черна гора“. Липсващите и строшени прозорци не са „климатик” само за летния сезон, а по-скоро типичен за комунистическите затвори атрибут.

Елтимир: „…снимки на убити при терористичния акт край гара Буново деца през 1985 година. За този терористичен акт съществуват твърде основателни съмнения, че е организиран от Държавна сигурност, за да бъдат оправдани по-късно безумията на т. нар. ‘Възродителен процес’. Ще добавя, че разполагам с доказателства, че наследникът на ДС – днешната НСС продължава да насажда омраза на верска и етническа основа. А после да печели дивиденти на базата на същата тази, породена от самата нея омраза. Това е комунизъм в действие…” (Снимките са публикувани от в-к „Стандарт“.)

Некролог на антикомуниста Петър Стефанов, починал внезапно и при съмнителни обстоятелства в края на 1986 г.. Според информация „изнесена” след смъртта му, той „доносничи” за ДС в периода 1988 – 1989 г. (т.е. 2-3 г. след смъртта си).