Величествената столица на Волжка България – Болгар на Волга Според археолозите на територията на Волжка България е имало над 1600 селища, от който 38 огромни крепости, и множество по-малки твърдини. Наситеността на непроучени археологически обекти в онзи район от света е една от най-големите като цяло. Част от Руската Федерация, днес Волжка България и нейната история е на дъното на приоритетите на Руската Федерация, като дори столиците Болгар(столица от 8-12 век) и Биляр(от 12 до падането на България) е само частично. „Царството на бурджаните е голямо и просторно. Те са огромен, могъщ и войнствен народ, който воюва с византийците, славяните, хазарите и тюрките“ – отбелязва Ал-Масуди в своята книга „Вести за времената“ (Х век). Но големината на едно царство не предполага величие. То идва при българите, не само от високо-развитото равнище на цивилизация, но и от великолепните крепости. Ибн Даста е казал: „Българите са земеделски народ и отглеждат всякакъв род зърно – пщеница, ечемик, просо“, а местоположението на крепостите потвърждава приемствеността между Волжките Българи, и дедите им от прародината Балхара. /квадратно Капище на един километър от главната крепост Велики Болгар… Днес от него са останали само основите… То има своя пълен аналог от капищата в Плиска, Мадара, и от Крим. Формата предполага структура подобна на пред-зороастрииските храмове на иранските народи/  Велики Болгар е разположен 120 километра Южно от Казан, на левият бряг на река Волга. От приемането на мюсулманската религия, до 12 век, той е бил главният политически икономически и културен център на Волжка България. В този град за пръв път във източна Европа, държава започва свое собствено монетосечение – през 950 година Волжките Българи стават цивилизаторският катализатор за съседните си народи. В Болгар са били развити всички занаяти почти без изключение, което се потвърждава от разнообразните археологически находки – като се почне от средновековни прибори за лакиране на нокти и гребени(ДА!), та до бижута, керамика, металургия, и множество други. Във Велики Болгар е открит и първият във света Винт, но това днес е омаловажено до степен на забрава. /“Бялата Зала“ от Велики Болгар“/   Официално градът е създаден през 922 година със идването на пратениците на Багдатският халиф, който поислямчва Волжките Българи. Кан Алмъш, се нагърбва със задачата да промени вярата на народа за сметка на политически съюз с арабите, срещу Хазарската заплаха. Ислямската религия там става факт, но съюза се оказва краткотраен и ялов. Французина Пьотре Арматофф, пише за развалините на Болгар: „Развалините в Болгар са разположени на левия бряг на Волга. По цялото пространство наоколо още се виждат следите на широк окоп и твърде високи укрепления. Почти всички здания на селото, което е заело мястото на древния Болгар, са построени от камъни, извличани от старинните постройки; такива често се срещат край Волга, Кама и техните притоци – мълчаливи и самотни свидетели, неми и непонятни летописи на мимолетното появяване в историята на един народ от могъщо и богато племе, изчезнало тъй безследно, че не може да се определи какво е било то и каква роля е изиграло в този свят.“ Похвално е че френският учен изтъква ролята на Волжко Българската цивилизация, още в началото на 20 век. /От всички сгради във Велики Болгар са Останали само основите/ Велики Болгар е сринат на два пъти – последователно от Монголците през 12 и 14 век, и окончателно от Василий II Василиевич Тъмни, като в продължение на 2 века българите от Уралските републики са считали града за свещен, заради изградения мавзолей на Кан Габдула Челбир – победителят над Чингис Хан. В 17 век на основите на древнобългарска сграда е построена руска църква, в памет на Руската Победа и смазването на града. /Системата от монументи и сгради-паметници, и ново-построени минаре и църква. Днес Велики Болгар е място за поклонение на всички българи от Волжка България, който са задължени всеки път да гледат руската църква – символ на нашата загуба./ |
