Първата българка – околосветска пътешественичка АНКА ЛАМБРЕВА
БЪЛГАРСКАТА МАГЕЛАНКА -ЦАРИЦАТА НА ЮЖНИТЕ МОРЕТА !
доц.д-р Петър Ненков
Анка Ламбрева е една забележителна българка, която разнася славата на България по всички кътчета на земното кълбо. Неслучайно в енциклопедията срещу името и е написано – “ първата българска Магеланка!”
За съжаление хората у нас знаят много малко за нея , а животът й е като истинска приказка. Тя е родена в Карлово на 22 февруари 1895 г. Сиромашията и недоимъкът са постоянни спътници в живота на семейството й. Благодарение на своята силна воля и жажда за знания, успява да се изучи. Любознателността й я отвежда в Пловдив, където завършва гимназия.Живее в пансион и работи, като ратайкиня . Година и половина учи медицина и работи в застрахователна компания в София, за да се издържа, но точно тогава умират един след друг нейните родители в Карлово и тя се принуждава да напусне столицата, за да издържа своето семейство. Става учителка.
От своя приятелка в Пловдив разбира, че богат американец набира желаещи да учат в американския медицински университет в Цариград . Тя заминава за Цариград, за да учи медицина . Анка мечтае да стане лекарка и когато през 1925 г. университетът се закрива от Мустафа Кемал Ататюрк , тя завършва училище за милосердни сестри и постъпва на работа в една цариградска болница. Случаят я среща с един болен англичанин , мистър Тейкон който се лекува в нейната болница . Благодарение на навремената й намеса при едно нощно дежурство тя спасява живота му и той отново се изправя на крака .В знак на благодарност , когато напуска болницата, я поканва да му гостува в град Дюнедин в Нова Зеландия, където живее. Той й изпраща билет за парахода от Цариград до Нова Зеландия.
Съдбата – този велик режисьор на човешките взаимоотношения и този път закриля бившето карловско слугинче.През 1928 г. Анка Ламбрева, преизпълнена с надежди и мечти за едни нов свят с който й предстои да се срещне, тръгва с параход за далечната и екзотична страна. Пътуването трае три месеца през което време тя посещава Египет, Индия, Цейлон и Австралия, преди да пристигне в Нова Зеландия.
Тук се влюбва в Раймонд, с който изкарва един прекрасен месец на остров Таити. Анка Ламбрева изнася сказки в колежи, университети и женски дружества , като запознава обществеността в Оукланд, Дюнедин, Уелингтън и други големи градове на острова с историята, географията и етнографията на нашата страна. Във всички големи новозеландски вестници се появяват статии под надслов “ Непознатата България“ с нейния подпис. Тя ги изпраща на българското МВнР, което ги превежда на френски език и ги изпраща в легациите ни по света, като реклама на България. . В едно женско дружество, в което членуват представителки на нежния пол само с висше образование, открива безплатен курс по българска бродерия. Тъй и в Нова Зеландия се появяват българските шевици.
Носталгията я кара да тръгне към България. За целта отново й помага с финансови средства мистър Тейкон..Тръгнала от едната страна на земното кълбо, тя се връща в България от другата страна на земята.. Пътуването й се превръща в една истинска приказка.Тя се спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анжелис и Ванкувър. Преминава Канада от запад на изток, после е на източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия . Авантюристка по дух, тя става първата жена в света прелетяла със самолет над пролива Ламанша през 1929 година.От Париж с трен заминава за Германия , а оттам с параход .по Дунава през зимата на 1930 г. се добира до Видин, а от там пристига в своето любимо Карлово .
Неспокойният й дух обаче не я свърта на едно място и тя отново потегля на околосветско пътешествие .За три години, младата и красива българка обикаля 42 държави и навсякъде с любов говори за своята родина. Нейните сказки за страната на розите се слушат с голямо внимание навсякъде .
Един от най-интересните моменти по време на това пътешествие е срещата й с легендарния български кеч борец Дан Колов в Париж. По това време той е на върха на славата си . Като световен шампион в категория свръхтежка по кеч има стотици победи на тепиха и е превил гръбнака на един и двама прославени борци. Една вечер в Париж след една от неговите схватки с френския шампион, на тепиха излиза в народна носия очарователна българска девойка , която му поднася букет от рози и му пожелава още по-големи успехи. Зажаднял за българска реч, омаян от магнетичната хубост на Анка Ламбрева, атлетичният българин я поканва на вечеря в изискан френски ресторант. Това е първата и единствена среща на Анка Ламбрева с прославения българин. След чудесната вечер, двамата си разделят като добри приятели и всеки тръгва по своя жизнен път , но чувствата , които изпитват един към друг остават да ги стоплят до смъртта.
В средата на 30-те години тя се озовава в Иран. Със славата на самотна околосветска пътешественичка се движи в средите на интелигенцията и елита на заможните англичани. Знаела е седем езика, яздила е кон и карала мотоциклет – нещо необичайно за жена, чувствала се еднакво добре както в самолет и влак първа класа, така и на гърба на камила. По това време Анка Ламбрева е вече четиридесетгодишна. Ръката й искат шейхове и петролни магнати. Но опърничавата българка отблъсква предложенията им. Въпреки, че е материално обезпечена, водена от своя алтруизъм, тя не престава да работи, като болногледачка, директор на болница, учителка и директорка на училище.. Вечер, след работния ден бърза да запечата впечатленията си от тази страна на контрасти върху нямата бездна на белия лист, защото знае, че времето изтрива всичко, но написаното остава.
В началото на Втората световна война я кандърдисват да се откаже от българското си поданство и да осъди България. Самият външен министър на Иран й предложил това, като й обещал, че след това ще има почести и слава в неговата съвсем не бедна родина. По това време Иран е английско владение, а България е във война с Англия. Макар да е живяла твърде малко в България, Анка Ламбрева отказва с думите: “Господа, аз съм българка и не мога да съдя родината си!”.
След това е заточена в концлагера “Мио-Мие” в Ливан. Там се отдава на писане и изпод перото й излизат много стихове, предимно посветени на България, и поемата на френски “Зад бодливата тел.” Успява да убеди коменданта на лагера да бъде открита и оборудвана болница, в която лекува болните и ранени пленници . Така се запознава с бъдещия си мъж – младия ирански феодал Ходадат Абесте, който е докаран, ранен в лагера.Тя успява да излекува неговите рани. Между тях пламва любов от пръв поглед и много скоро тя става негова жена
През 1943 г. заедно с останалите лагерници е освободена с мъжа й от съюзническите войски, които разгромяват немците и навлизат в Ливан.
Живее в Иран, където мъжът й има наследствено имение от 12 села , 3 от които й са подарени като сватбен подарък. Тя благоустроява селата , като премахва глинените колиби и построява нови масивни къщи за местните, канали към зеленчуковите градини, кокошарници и краварници , Основава учебен център за езици, чайна – културен клуб, в който прожектира филми от България и училище . Реколтата се утроява и хората са доволни , защото гладът вече е мираж . Тя подпомага с лични средства, лекарства и дрехи социално слабите и болни хора
Страстта към пътешествията все така не я напуска. Продължава да пътува с мъжа си и осиновения си син Килмарс. През 1957 г. и през 1964 г. посещават Сирия, Ливан, Италия, Япония, Швейцария, Цейлон, Фиджи, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Самоа и други страни ..
След смъртта на съпруга си се завръща в България през 1970 г., вече 75-годишна. Прави много дарения на Окръжния държавен архив в Пловдив и на Историческия музей в родния си град. Нейните великолепни пътеписи и есета, книгите й “Карлово и карловци – от 1877г. до днес”, “Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета.” и фотоалбумите с красиви фотоси на екзотични страни и непознати хора – предизвикват истинска сензация след появата им у нас.
Днес Карловският исторически музей пази над 1000 нейни снимки, подарен от Анка национален женски костюм, който е шила в дългите години на емиграция в Иран, персийски килим и ваза. Ръкописът на нейната над 500-странична автобиография “Ана” все още не е видял бял свят.
Опознала мизерията и богатството, любовта и омразата , след 81 години, изживени, като приказка, на 18 февруари 1976г. тя умира в родния си град. .Последната й воля е да бъде погребана в Карлово, до своите родители.
