Подполковник Димитър Филов и неговият син, професор Богдан Филов доц. д-р Петър Ненков

ДВЕ РАЗЛИЧНИ ЖИТЕЙСКИ ПЪТЕКИ, ЕДНА И СЪЩА ТРАГИЧНА СЪДБА!

доц. д-р Петър Ненков

В народната психология битува поговорката, че крушката не пада по-далеч от дървото! Но както всяка народна мъдрост и тук се срещат изключения, които понякога изумяват със своята абсурдност.

Едно от тези изключения е подполковник Димитър Филов и неговия син, световноизвестният учен и премиер министър на България, проф. Богдан Филов. Бащата-яростен русофил и опълченец е разстрелян от Стамболовият режим, заради участието му в офицерските бунтове в Русе и Силистра. Синът го сполетява съдбата на бащата, но е осъден на смърт и екзекутиран от Народния съд, заради своята прогерманска политика

Димитър Филов е роден в Калофер на 28 март 1846 г. По настояване на своите родители заминава да учи в католическо училище в Одрин, а по-късно в Одеската семинария. Много скоро разбира, че от него свещеник няма да излезе и заедно със своя приятел Христо Ботев през 1863 г. се прехвърля във Втора Одеска гимназия. След завършването на гимназията Филов станал учител в Комрад, Бесарабия. През 1869 година постъпил в Одеското пехотно училище.Като млад офицер от руската армия, участва в походи и сражения в Туркестан, където се проявил , като храбрец .

При обявяването на Руско-турската война през април 1877г. той един от първите които се записват в българското Опълчение. Назначен е за командир на рота в 3-та опълченска дружина. На неговата рота било поверено Самарското знаме. Под неговите свилени дипли участвал в епичните боеве при Стара Загора и Шипка и Шейново. За проявена храброст е награден с орден за храброст от руския император Александър II.

След Освобождението Димитър Филов напуска службата в руската армия и е назначен за командир на учения батальон на Източнорумелийската милиция в Пловдив. Жени се в Карлово на 11 ноември 1880 г. за красавицата Елисавета Сахатчева, която произхожда от стар и заможен род. Той е посветен от Захари Стоянов в съединистката идея и е един от най-активните участници в подготовката и провъзгласяването на Съединението на 6 септември 1885г.

Заедно с майор Данаил Николаев и майор Сава Муткуров на 5 срещу 6 септември повеждат подчинените си войски от полевия лагер към Пловдив и завземат учрежденията в града. За приноса им към съединисткото движение, тримата майори са избрани за членове на Временното правителство на областта начело с д-р Георги Странски.

По-късно пътищата на тези най- старши офицери в българската войска се разделят. Данаил Николаев и Сава Муткуров правят главозамайваща кариера. Те стават първите български генерали.

За разлика от тях, подполковник Димитър Филов има трагична съдба. След Съединението е назначен за командир на Ямболския отряд, който трябвало да отблъсне евентуално турско нападение. Но войната влетяла в българските земи от към запад. По време на Сръбско българската война от 1885 г. майор Филов е привлечен в щаба на командващия Западния корпус, майор Аврам Гуджев. След победата при Сливница, е назначен за командир на Централната колона на настъпващата Българска армия, която на 12 ноември завзема Цариброд, а три дни по-късно и Пирот.

След войната е повишен в чин подполковник и назначен за командир на 3-та пехотна бригада в Русе. През октомври 1886 г. е отстранен от командването на бригадата от военния министър, полковник Данаил Николаев и поставен под домашен арест в Русе. На следващата година се включва в бунта на група офицери-русофили срещу режима на регентския съвет. Тежко е ранен в гърдите при завързалата се престрелка и умира от раната и настъпило белодробно възпаление в една русенска болница на 28 февруари , но това не попречва на военния прокурор Рачо Петров да поиска и военния съд да му издаде смъртна присъда !?

На 10 април 1883 г. в Стара Загора се ражда синът му Богдан Филов. След смъртта на подполковник Филов, съпругата му Елена Сахатчиева отглежда сама Богдан и неговите двама братя. През 1900г. Богдан Филов заминава за Германия с държавна стипендия , за да следва класическа филология във Вюрцбург (1901) и Лайпциг (1902-1903), както и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906).

Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена, като книга. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907-1909 г.

След завръщането си в България развива блестяща научна кариера и става първият българин, директор на Народния археологически му- зей в София. Филов е уважаван университетски преподавател, професор по археология и история на изкуството в СУ.Избран е за декан на Историко-филологическия факултет през 1924 – 1925 г. и ректор на университета през 1931-1932 г.

Той е член на БАН, а след смъртта на проф. Любомир Милетич, през 1937 г. е избран за неин председател . Филов е основател е и пръв директор на Българския археологически институт и доктор хонорис кауза на редица eвропейски университети. Впуска се в политиката.

Цар Борис III го назначава за министър на просветата в правителството на Георги Кьосеиванов, а след настъпилата правителствена криза и за министър председател.

Той присъединява страната на 1 март 1941г. към Оста . Под натиска на Хитлер, на 13 декември 1941г. обявява „символична война” на САЩ и Англия, която се изражда в жестоки бомбардировки на София, причинили огромни разрушения и смъртта на хиляди българи.

При управлението на Богдан Филов се приема допълнението към Закона за защита на държавата и се създават жандармерийски ловни дружини за борба с партизаните.

След смъртта на цар Борис III през 1943 г.е назначен за един от тримата регенти на малолетния цар Симеон II.След идването на ОФ власт на 9 септември 1944 г. е арестуван. На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран.

Такава е трагичната съдба на тези двама изтъкнати българи, бащата-русофил, синът – германофил, извървели своята голгота и паднали жертва на кървавите междуособици, с които е наситена българската история през 20 век.