Падането на Казанското Канство и българофобията на съседите му
 Иван Грозни, срива град Казан/на втората снимка, и се провъзгласява за „цар на Българи и Руси“. По късно в България се развива култ към „бате Иван“, който уж цял да ни спаси от Турция. Но как може Българоубиец, да спаси българи… не може! Това е един от многото случай в който Бъулгари са избирали за герой, своят палач. |
 /град Казан/ |
Вместо встъпителни думи, спомените на един от руснаците обсаждали Казан: Вече около пет седмици россияните стояха под Казан и убиваха излизащити от града не по-малко от десет хиляди неприятели,.. Никой не се предаде жив, спасиха се малко… ранените… Градът беше завзет.. убиваха всички които се намираха, в домовете, или в ямите; вземаха в плен жени, деца или чиновници… сечта престана но кръвта се лееше… Царския дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви.. тела се носеха по реката…
След затриването на Златната Орда, която държала българите под робство, нашите братя въстават и създават Казанското Канство. То е пряк наследник на Волжка България, и за това свидетелства дори най първото име на град Казан – Булгар-Ал-Джахид – Новият Булгар. Според редица волжки историци от днешните идел-уралски републики, единстветана съществена разлика между Казанаското Ханство и Волжка България е че столицата се е преместила. и Тъй като Казанското Канство е било на ключов търговски път, то е било апетитна хапка за Руснаците в техните амбиции, да засвадеят цяла Азия. Входната врата за това е именно Волжка България. За съжаление тя става жертва на Руската имперска политика.
 |
 Карта на Казанското Канство, важен търговски център, макар и не толкова огромен по територия, и Волжко Български воини. |
Всъщност днес историята ни я представят много лаконично. Опитват се ако може да я подминат. Да кажат само с едно изречение „тогава и тогава, великият Иван Грозни, смачка нищожните българи…“. Да ама не! И макар руснаците да се оправдават с това че: „Българските Канове са направили 40 последователни атаки над Руски Територий, главно в регионите Нижни Новгород, Владимир, Вятка, Кострома и Галиш, в първата половина на 16 век“, това е просто една бегъл опит да се оправдае варварското избиване на населението на многолюден град и търговски център. Докато човек разгръща страниците на книгата „Пълна колекция на руските хроники“, може да се удиви от небивалиците. В своите бълнувания се стига дотам че се твърди че Иван Грозни е нападнал Казанското Канство, не заради имперска политика, а защото „българите предвождани от Крал Мохамед Гирай пленили 150 000 роби“. От това човек би заключил че половината население на тези северни земи е отишло в плен на Българите. Някак си не се връзва…
 Гербът на град Казан от 16 век Бараджът(Драконът) е бил свещенно животно за Волжките Българи
|
 снимка от съкровището от Наги-Сент Миклош.
|
 Гербът на Москва – Руски войн пронизка Барадж – символ на победата над Волжка България. |
Всъщност гербът на Москва не е единственият спомен и символ на победата над Волжките България. Самият Иван IV Грозни като човек, във визша степен Мегаломан заповядва да се съгради църква, символ на победата, с куполи за всички светци, каквато „светът не е виждал. Катердралата „Свети Василий“, по руски известна като „Собор Покрова“, се издига през 1588 в Москва. Легенда разказва че Иван Грозни толкова се впечатлил от това здание че заповядал да убият архитекта – Постник Яковлев, защото се страхувал да не би някога този архитект да създаде нещо още по красиво. Яковлев е човекът който създава плановете на стените на Казанският Кремъл, с който добил славата си.
 |
 |
/Църквата паметник на Унищожението на Волжка България/
Обсадата на Казан продължила 40 дни като града паднал на 2 октомври 1552 година. В историята е останало името на последната Българска царица – Сююмбике, което е еквивалент на българското женско име Люба, от Сюю – любов. Приставката Бике просто означава Жена, Госпожа, Дама. Царицата остава вдовиза през 1551 и се заема сама с управлението на държавата и възпитанието на син й. В летописът „Казанска история“, написан няколко години след падането на града, се разказва покъртителна история за напускането на Сююмбике на Казан. Подобно на Патриарх Евтимий, и тя е била основна Духовна Опора на населението в града, и последна надежда за благополучен край на войната. Отивайки през мавзолея на супруга си, ден преди да падне града тя започва да ридае: „Досега аз бях ханска съпруга – ридае тя – а ето станах нещастна робиня! Вече не мога и да плача – сълзите ми изсъхнаха, очите ми ослепяха и гласът ми изчезна!“Последните думи на Сююмбике са били именно към града си: „О нещастен обезкръвен град! Няма го в теб вече онова минало величие! Какъв си бил и какъв си станал! Бил си господар, а сега си само жалък роб! Къде са твоите царски софри и празници? Къде са щастливите лица на момите и жените? Живял си Казан красиво и богато. А сега по твоите улици текат реки от кръв и сълзи. И нямам никакъв късмет да изпратя известие на родния си баща!“
 |
 |
/Царица Сююмбике като върховен съдия на първата снимка, и в плен на Иван Грозни на втората/
След обсадата богатствата на града са били изнесени към Москва. В „казанска история“ говорят за 16 кораба злато, а самите руснаци само споменават несметни богатства.
Россиани плаваха в изобилие, вземаха каквото си искат: хляб,мед,домашните животни, опожаряваха селищата, убиваха жителите… къщите бяха красиви и богати… в тях имаше скъпоценности..пленяваха само жените и децата
ЕДНО ВИДЕО ВЪРХА НА ПРОПАГАНДАТА – КОГАТО ИСКАШ ДА НАПРАВИШ НЕЩО ОПРАВДАНИЕ ВИНАГИ СЕ НАМИРА
