НАДПИСИТЕ ОТ ШУДИКОВО ЧЕРНА ГОРА И ТЯХНОТО НЕУДОБСТВО ЗА СЪРБИТЕ СТР БЪЛГАРСКА ИСТОРИЧЕСКА ИСТИНА

Надписите от Шудиково и тяхната неудобност за някои наши съседи поради значението им

/знаци изобразени в тритонов каменен блок близо до страра ранно-средновековна църква в град Шудиково – Черна Гора

В Черна Гора още преди половин век бяха открити тези прабългарски графити с рунно писмо и изображение на Бик. Надписът се намира в непосредствена близост до река Лим, и неиното корито. Ранносредновековната Църква е построена през 10 век, от Българите, който през онова време са владели тези земи, туй като сръбското племе е било наш васал. Така се е спазила традицията до или върху старите прабългарски капища да се правят църкви. Този феномен обяснява почти пълната липса на прабългарски светилища на Балканите, за сметка на земи като Крим и Северен Кавказ, където те са буквално осеяли пространството. Освен българската административна власт в региона на Черна Гора, през 10ти век там е имало солидно българско население заселило се в Западните Балкани с идването на Кан Аспарух… Можем само да си припомним думите: „„Многочислени, дори безбройни, те (българите) изпълниха цялата земя до Драч, тъй – като българите, и персите, и влъхвите са едно и също нещо, и всички те са на тази земя Пришълци.“ Драч се намира 100 километра южно от Шудиково.

Надписите от Шудиково са изключително важни и дават интересна информация за анализ на прабългарската религиозна писменост. Интересно е становището на най-големият познавач на древните българи от миналия век(Бешевлиев), който макар със много остарели разбирания отбелязва:

„Заслужава да се изтъкне, че два от трите знака върху блока от Бяла се срещат и върху блока от Шудиково. Общи знаци има и между блока от Шудиково и розетката. Тези общи знаци обединяват паметниците и показват техния единен произход. Може би знакът IYI върху двата блока, които са стояли в гранични области, са служили също за магическа отбрана или защита. „

Това предположение е възможно, но ако беше така, защо светилището е на западният бряг на реката, а не на източният? Все още въпросът дали това е светилище на български граничен гарнизон, или просто едно от многото запазени знаци на българите из целите балкани е неясен. На снимката е указано местоположението на каменният блок с древнобългарските знаци. Уникалното му местоположение го е предпазило от разрушение или оскверняване. Открит е съвсем случайно, и доста бързо бива обявен за „старосръбски от местната пропагандна машина, забравяща че IYI е запазеният и най-често изобразяван знак на древните българи.

Освен каменния квадър със старателно издълбани старобългарски идеограми, който има размери: 0,94м.,0,87м., и 0,54м., в същите развалини има още един с подобни размери, но без знаци, както и трети с дължина: 1,22м., ширина: 0,72м. и дебелина: 0,27м., също без знаци. Това са единствените три издялани каменни блока от червен варовик и заедно с няколко по-малки начупени парчета се различават от всички други, които са необработени и са от друг вид камък. Името Шудиково пък няма славянска етимология и засега има аналог само с Кавказкото лично име Шудик. Засега никой не се е замислял дали не трябва да се ориентират геогравски спрямо оста Север-Юг или Изток-Запад знаците, след като се вземе предвид „странното“ им оформление:

На първата снимка се вижда разположението на знаците, като те са извадени с буквите A;B;C;D;E, а на вторият има подобна изватка на знаците от Бешевлиев. Не можем да си позволим да пренебрегнем начина по който са разположени знаците.

В Заключение трябва да отделя внимание на великият ум позволил ни днес да имаме информация за този камък. Това се явява един сръбски строителен инжинер, заел се с гениалната задача да „разчете“ камъка. Благодарение на смехотворният му опит, до българите все пак е са достинали самите форми на знаците, който иначе само щяхме да споменаваме и отминаваме. Този сръбски „патриотин“, чрез се опитва да разчете надписа чрез древногръцки и „илирииски“, без да отчита че религиозните знаци на древните българи не отразяват фонеми. По този начин, се оправдава една стара идея че „В Сърбия нищо Българско няма“, а всичко древно и непознато за тях е „старосръбско“. От неговите скици се виждат и изображенията на Двата Вола, изобразени на съшият камък.

Забележете че в „сръбският“, „превод“ се ползват аналози с азбуките на „Етруски, Келти, Гърци, Санкрит, СтароЛатински, и Шумерски“, според думите на автора им. От всички тези „букви“ се получава текст на чист сръбски, който гласи: „У овой шуми пули поше цигаьао живот ту изгуби“, което би трябвало да означава „в този шубрак… живота си изгуби“. Смехотворното е че такива „учени“ но без никакво образование или дори нюх се намират и в България, като някой са доста почитани, но на балканите както знаем всичко е възможно.

Похвално е че този неук и фанатичен сърбин, все пак е скицирал надписа, а превода може да бъде напълно естествено изпратен на сайт като абсурди.ком, за да може светът да се посмее на чуждата глупост.

Авторът на „превода се казва Станиш Анастасиевиш, един от вписващите редактори на сайта dijaspora.ch – сайт на сърбите в Германия.