Куберова България, и съкровището от Врап
 |
Защото вече бяха изминали около шейсет години и повече, откакто варварите бяха извършили нападение над родителите им, и ето, появи се там друг, нов народ.Мнозинството от тях бяха станали с течение на времето свободни и хаганът и аварите, както ги смяташе за свой народ,както беше обичаят у аварите, постави им за началник Кубер.Той, като научил от някои, които му били по-близки, че този народ копнее за градовете на бащите си, започнал да обмисля.После вдигнал целия този прокуден ромейски народ заедно с други племена, както е казано в Моисеевата книга „Изход“, тоест пришълците тръгнаха заедно с покъщината и оръжията .Те се вдигнаха и въстанаха, както казахме, срещу хагана на аварите ,така че, когато самият хаган узна, започна да ги преследва.Те влязоха в пет или шест сражения и във всичките той беше победен от тях.Той удари навътре в северните места.И тъй, Кубер премина победоносно казаната река Дунав с целия споменат народ, който беше с него,дойде в нашите земи и завладя Керамийското поле (около Прилеп и Битоля).Те, като се настаниха там, поискаха да се върнат в родните си градове главно защото бяха запазили православната си вяра -едни в нашия, пазен от мъченика град Солун, други пък – в прещастливия град и царица на градовете (Константинопол), а трети – в останалите градове на Тракия.
Из житието на Свети Димитър Солунски
|
Това съобщение ни казва че Кубер е преминал от земите на Аварите успешно под ръководството на гръцки пленници и българи в Битолското поле.Любопитно е че той е спечелил цели 6 сражения преди да бъде пуснат да премине от другия бряг на Дунава. Другото важно съобщение е, че гръцките пленници не са останали да живеят в Македония, а се завърнали кой откъдето е бил. По този начин си проличава създаването на един монолитен етнически блог от Българи в сърцето на Македония.
|
На печатът на Маурос пише: „на маурус (кубер), патриций и архонт на керемисяните и българите“. Печатът на Терасий от друга страна не е качен досега в интернет, но надписа върху него гласи: „Богородице, помагай на Тарасий, ипат и Канас на куберийците“ Днес за съжаление, информацията за Кубер е доста ограничена. Средновековните Хронисти като Теофан, Никифор, Лъв Граматик, Георги Монах, Скилица, Кедрин, Зигеберт и Анастасий Библиотекар, не споменават никъде за Куберовите българи, поради това защото в тогаващната историография, за Българи са се приемали само жителите на България. Въпреки това редица изследователи говорят за Куберова България, и посочват различни периоди на нейното съществуване, като започват от идеята че е същестувала 1 година, до тази че тази държава е престанала да същестува, чак когато се е обединила с Кан Крум. От Куберовите Българи, са останали редица древнобългарски имена и находки, който я правят не по-малко наситена на българско културно наследство, отколкото Мизия и Тракия. Почти не остава град в Македония, който да не е получил българско име, и не е захвърлил старите гръко-римски названия. Не трябва да се пропусне и името на река Вардар – Вар-даря, което силно продължава традицията на именуване на реки като се прави аналогия с Аму-даря, и Сър-даря, както и по-малките Чеб-даря, Шах-даря, и Куп-даря. Не на последно място самата дума Вар на санкрит, означава вода. Не много далеч от поселищата на Кубер, в Епир са открити съкровищата от градовете Врап и Ерсека. Днес те се обявяват за аварски, но е факт че Аварите никога не владеели тези земи. Единствения мотив те да бъдат обявени за Аварски, са многообразните източни мотиви. И тъй като те се датират именно от началото на 7 век, е много по логично те да са прабългарски. Още повече – те са буквално неразличими, от другите прабългарски съкровища, по отношение на стилистика.
|
В един от надписите на Мадарският Конник се споменава следното:
….на българите ……и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си)………….негов един …………чрез договор вождът Тервел даде на императора ……….5 хиляди ………императорът заедно с мене победи добре. /надпис от мадара/
|
От надписа не се говори за чичо, а за чичовци. Очевидно аналогията е че Кубер като Син на Кубрат е бил брат на Аспарух, и оттам Тервел е племенник на Кубер. Въпреки това Кубер не е бил единственият документиран владетел на Македонската България. Записани са още двама предводители и/или високопоставени личности в йерархията на Куберова България. Това са Маурос, и Тарасий, за който научаваме от техните печати, от по късно известние за опита на българите да превземат Солун.
На печатът на Маурос пише: „на маурус (кубер), патриций и архонт на керемисяните и българите“. Печатът на Терасий от друга страна не е качен досега в интернет, но надписа върху него гласи: „Богородице, помагай на Тарасий, ипат и Канас на куберийците“
Днес за съжаление, информацията за Кубер е доста ограничена. Средновековните Хронисти като Теофан, Никифор, Лъв Граматик, Георги Монах, Скилица, Кедрин, Зигеберт и Анастасий Библиотекар, не споменават никъде за Куберовите българи, поради това защото в тогаващната историография, за Българи са се приемали само жителите на България. Въпреки това редица изследователи говорят за Куберова България, и посочват различни периоди на нейното съществуване, като започват от идеята че е същестувала 1 година, до тази че тази държава е престанала да същестува, чак когато се е обединила с Кан Крум.
От Куберовите Българи, са останали редица древнобългарски имена и находки, който я правят не по-малко наситена на българско културно наследство, отколкото Мизия и Тракия. Почти не остава град в Македония, който да не е получил българско име, и не е захвърлил старите гръко-римски названия. Не трябва да се пропусне и името на река Вардар – Вар-даря, което силно продължава традицията на именуване на реки като се прави аналогия с Аму-даря, и Сър-даря, както и по-малките Чеб-даря, Шах-даря, и Куп-даря. Не на последно място самата дума Вар на санкрит, означава вода.
Не много далеч от поселищата на Кубер, в Епир са открити съкровищата от градовете Врап и Ерсека. Днес те се обявяват за аварски, но е факт че Аварите никога не владеели тези земи. Единствения мотив те да бъдат обявени за Аварски, са многообразните източни мотиви. И тъй като те се датират именно от началото на 7 век, е много по логично те да са прабългарски. Още повече – те са буквално неразличими, от другите прабългарски съкровища, по отношение на стилистика.
Съкровището от Врап, на 30 километра от Драч.
Бес съмнение от заселването на Кубер та до днешни дни, Македония е една истинска крепост на Българщината. Едва ли съвременни фалшиви доктрини, заплатени и създадени от Сърбия, могат да променят това задълго. Победата ще е за истината.
Сребърна чаша с древнобългарски апликации
Съкровището от Врап, е много близко по изработка с съкровището от Велино/Шуменско/ датирано от 8 век:
Снимка 1 – съкровище от Врап/ Снимка 2 – съкровище от Велино. Аналогията е очевидна дори за малко дете.
