Бат Баян и Кавказка България
„И тъй първият син на име Батбаян, като запазил завещанието на баща си, останал до днес в праотеческата си земя…Когато по тоя начин държавата на Кубрат се разделила на пет части и синовете му се разпръснали, големият хазарски народ потеглил от Верзилия, най-вътрешната страна на първа Сарматия, завладял цялата отвъдна страна до Понтийското море и като направил първия брат Батбаян, княза на първата България, свой поданик, принуждава го досега да му плаща данък.“
/Теофан/
„като запазил завещанието на баща си, останал в праотеческата си земя и до днес“
/Никифор/
Днес, може би един от синовете на Бат Баян за който се говори най малко е Бат Баян. Сякаш той е по-малко важен от който и да е друг владетел на българските групи. Бат Баян е уникален в Историята, с това че като щит, успява да осигури сигурен излаз на братята си, към новите земи, а сам себе си се изтегля в върховете на Кавказ при крепостта Хумар.По този начин, българите изпълняват замисълат си, преди всичко да придобият контрол над търговските пътища, от Константинопол в посока запад, и от Уралските проходи в посока отново запад. Тази задача е била дадена на Аспарух, Котраг и Кубер, който без проблеми се справят с задачата, като до днес българите заемат ключовите места по пътищата между Ориент и Европа, между Изтока и запада. В именника на Българските Канове, Бат Баян е споменат под името Безмер:
Безмер 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.
Константин Баграянородни, пък твърди че Бат Баян е плащал данък както на Аспарух, така и на Хазарите, но е имал право да води войни както той пожелае:
Черните българи плащат харадж (данък) на великите българи… които са близо до Кустандин и воюват с Рум (Византия)… Хазарите могат да нападат черните българи, но и черните българи могат да нападат хазарите
Арменският историк Вардапет Гевонд(VIII век) пише „Тачат показа му юначност в страната на сарматите нарича Бул-карк“
Тоест той приравнява сарматите с българите. От цялостният контекст на творбата му, се вижда ясно че говори за същите територий, владени от Стара Велика България. В същият дух е и съобщението на Арабския летописец Абу-л-Фарадж Григориус Бар Гебрей (1226-1286):
„Народът на този брат, който били скити, ромейте, наричали българи“
Именно на серия от източни и екзотични източници ние днес дължим до голяма степен познанията си за тези българи… Ето какво пише Ибн Русте(10век)
„Българите се делят на три дяла: Един от тях се нарича Берсула, другият Есегел а третият Булгар“
Берсула, е без съмнение, прабългарското племе Берсили, което изхожда своето име от авестииската дума Берез означаваща висок. По любопитно е името Есегел. То и до днес остава що годе загадка. Приписвало се е като пранаименование на „сакалиби“те на Ибн Фадлан, както и на Шекелите от Трансилвания.
Михаил Сирийски също споменава Берсилите, но ги нарича Алани… Това безспорно е заради близостта между езиците на древните Алани и Българи, както и това че и двата народа са от Понтийският(Източно Средиземноморски Расов Тип), характерен изключително за иранските народи, и в частност Българите. Разпространен в Поволжието, на Балканите, В Украйна, Кавказ и на отделни места в централна Азия.
„… Два други братя дошли в страната на аланите, наречена Берсилия…“
Абу-л-Фарадж Григориус Бар Гебрей, също поставя знак за равенство между Барсилия и Алания. Това може да ни наведе на мисълта че Берсилите и аланите всъщност са едно и също българско племе:
„…Два братя достигнали, страната на Аланите, която е Барсилия, където се намира Каспииският град, който Българи и Пангури наричат „вратата на Тюрките““
Очевидно е, че връзка между Българи и Алани(потомци на аланите са днешните осетинци), има. Но те далеч не са единственият народ в Кавказ, в чийто вени тече сродна или направо българска кръв. Друг такъв народ са Балкарците, който се наричат сами себе си Малкарци, по стария обичай, „Б“ да се обезвучава и да преминава в друг звук, както Бактрия-Пактрия, или Плискова града, което по логично звучи Бляскава града. Последната хипотеза е подкрепена от Факта че Плиска е била наричана „слънчевград“ в средновековната книга „Пророческо сказание“ от Пандех, а византииците са наричали Плиска – Плискова и Плискува. Още повече че се спазва традицията по именуване на градове, защото и град Балх етимологично означава „бял, блестящ“ град.
Днешното име на балкарците произхожда от името на древните Кавказки Българи, които още от 11 век, различни арменски източници са посочвали като население на различни места от Кавказките гори. Аранския автор Ибн Русти, пише че в пределите на Грузия живеело племе Таулу-ас, което означава Горни аси. Това название се припокрива с самоназванието на Балкарците – Таулу – Планинци. През 1395/1396, Тимур и неговите летописци упорито наричат балкарците качаевците – аси, и споменават за ожесточените битки. Към групата на асите в тези летописи се споменават и осетинците.Балкарски лингвисти днес са намерили хиляди думи в Балкарския, с нетюркски, а ирански или шумерски произход.
Още снимки от град Хумар
Името на Българският Кан Аспарух, на Балкарски означава Горд, Величав(от Оспар). Разбира се, много по вероятно е самата дума Оспар да произлиза от Аспарух, отколкото обратното, поради това щото, в историята е безспорен факт че Аспарух означава Бял Конник, и това отдавна вече не е плод за дискусии. В Дунавска България има редица имена, с прабългарски произход като Кам-чай(Камчия), което означава Река Кам. Подобна рекичка има близо до връх Чегем. В България има град на име Карнобат, идентично с българското селищно име Курнаят… В Балкарският се срещат понятията Тейри – Върховен Бог, и Багатар – Багатур.
В територията на днешното землище на Балкарците, се намира и построеният от древни българи, град Хумар:
Връх Балкар(Уллу Малкар) 
