ТАМ , КЪДЕТО ДРУГИТЕ НЕ МОГАТ ! доц. д-р Петър Ненков ЗА РОДИНАТА СЛАВАТА , А ЗА НАС ОСТАВА ЧЕСТТА

/Една история написана с кръв и героизъм/

доц. д-р Петър Ненков

Най-добре екипираното и подготвеното военно подразделе -ние в Българската армия през Втората световна война е Парашутната дружина. През есента на 1940 година Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформирането на една парашутна рота към Въздушните на Негово величество войски. Решението заляга в плана на Българската армия за 1941 г., но планираното сформиране на парашутна рота остава нереализирано.

Въпреки това, българското военно министерство е твърдо решено да създаде такова формирование. През пролетта на 1942 година, по указание на Щаба на войската започва подбирането на подходящи за парашутисти офицери, подофицери и войници от всички поделения на Българската армия. Указанието е да се подбират постъпилите в армията млади войници от набор 1920 и 1921 г., които желаят да станат парашутисти.

В края на май 1942 г. в Здравно-изпитателния институт на летище „Враждебна” се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офицери. На изпитите се явяват около 5000 кандидати, които са подложени на обстойни медицински и психотехнически прегледи, след което преминалите успешно през тях се допускат до изпитите по физическа годност и барокамера. Изискванията на комисията са безкомпромисни и от всички кандидати са одобрени едва около 500 души, които отново са изпратени по поделенията, където служат.

На одобрените за парашутисти офицери, подофицери и войници се дават указания да чакат заповед за новото си назначение. По това време в България няма необходимите условия за подготовка на парашутни подразделения. Ето защо Министерството на войната решава одобрените за парашутисти 287 офицери, подофицери и войници да бъдат изпратени в началото на януари 1943 г. на обучение в Германия, във военнопарашутното училище в град Брауншвайг.

В училището първоначалните занятия са свързани с изучаване на теорията на парашутния скок и обхващат действията на парашутиста във въздуха, устройството на парашута и наземна подготовка, включваща тренировки на вестибуларния апарат и скокове от макети на самолети „Юнкерс-52” и „Хайнкел-111”, при които се тренира напускането на самолета и начините за приземяване. След като се усвояват теоретичните знания се преминава към практическото запознаване с немските десантни парашути РС-20 и начина за тяхното скатаване. Освен тези занятия се отделят и часове за физическа подготовка и самоотбрана.

След завършването на предварителната подготовка, започват и първите скокове от самолет, които се провеждат на военното летище край град Брауншвайг. Парашутистите трябва да изпълнят най-малко шест тренировъчни скока. За десант се използват немските парашути PC-20. Първите три скока българските парашутисти изпълняват от самолет „Юнкерс-52” и всички приключват успешно, като немските инструктори изказват възхищението си от хладнокръвието и смелостта на българите. При четвъртия скок от изтребител-бомбардировач „Хайнкел-11” загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско. Той става първият български военен парашутист, загинал при парашутен скок. Курсът завършва с изпит на 18 март 1943 г., който се смята за рождена дата на българските парашутни, специални части.

На 18 март 1943 г. в изпълнение на Служебно поверително писмо І-УО № 2019 на началника на Въздушните войски, генерал-майор Димитър Айранов и Указ на цар Борис III се сформира Парашутната дружина. От завършилите обучението във военнопарашутното училище в Брауншвайг се сформират две роти парашутисти. От тях 19 са офицери, 60 са подофицери и 348 са войници. Бойната им и специална подготовка, въоръжението и окомплектоването са изцяло по немски образец.

През 1943 г. Парашутната дружина извършва демонстративен десант на летище Враждебна и овладяване на укрепен пункт. Висшите офицери от Военното министерство, които присъстват на демонстрацията, са смаяни от уменията и отличната натренираност на «крилатата пехота». За безукорно изпълнение на поставеното тактическо задание 57 воини от дружината са повишени в звание ефрейтор.

Създател и командир на дружината е капитан Любомир Ноев. Той участва лично във всички боеве на дружината в заключителния етап на Втората световна война 1944-1945 г. Произведен е три пъти предсрочно в по-горно звание. Награден е с два ордена „За храброст” и медали. Проявява се, като герой в боевете на Стражин, Драва Соболч и Драва Чехи. Загива със смъртта на храбрите на 17 април 1945 г.

След 9 септември 1944г и сформирането на правителство на Отечественият фронт, начело с Кимон Георгиев, България се включва във войната с нацистка Германия на страната на антихитлеристката коалиция.

Българската народна армия за кратко време мобилизира 450 хиляди души, от които са сформирани 4 армейски обединения . Първа българска армия с командващ, генерал майор Владимир Стойчев се съсредоточава в района на Кюстендил и получава от командващия на Трети Украински фронт, маршал Фьодор Толбухин бойна задача да овладее района на Куманово, Скопие и да прекъсне пътя за отстъпление на германската група армии „Егея” от Гърция към Централна Европа .

След мобилизацията през септември 1944 г.

Парашутната дружина сформира две леки и една тежка парашутна роти, щабна рота и пионерно-щурмова рота . Парашутната дружина е включена в състава на 2-ра Тракийска дивизия на Първа българска армия.

В Кюстендил командването на Първа българска армия провежда парад на заминаващите за фронта войскови части. Генерал-майор Владимир Стойчев се обръща към парашутистите с думите: „Парашутисти, синове мои, вие ще бъдете челикът на моята стоманена армия!“.

В изпълнение на Кумановската армейска настъпателна операция командването на 1-ва българска армия решава да нанесе своя главен удар в направление Кюстендил – Куманово – Скопие и втори, спомагателен удар по долината на река Морава. В хода на настъплението на българските войски се разразяват тежки сражения за овладяване на силно укрепената позиция на противника Стражин, отбранявана от два немски пехотни полка и десет артилерийски батареи.

На 8 октомври 1944 г. започва настъплението на българските полкове от 1-ва и 2-ра пехотни дивизии. Командирът на 2-ра пехотна дивизия, генерал-майор Никола Генчев заповядва Парашутната дружина да настъпи на десния фланг на дивизията, от двете страни на шосето, водещо към град Куманово, в направление вис. Стражин – село Чифте хан. Вляво от нея настъпва 9-ти пехотен Пловдивски полк в направление височината Стражин – село Псача. Парашутната дружина устремно настъпва, но е спряна от силен артилерийски и картечен огън.

В първите вериги на парашутистите настъпва ефрейтор Никола Паскалев, родом от Борисовград /Първомай/. Той завършва гимназия в Пловдив и постъпва в Парашутната дружина. Назначен е за лекокартечар в 1-ва парашутна рота. Кръщава леката си картечница с името на своето любимо момиче Ганка. В разгара на кървавия бой за връх Стражин, картечница от неоткрит до този момент, хитлеристки бункер открива кинжален огън срещу фланга на неговата рота . Падат много ранени и убити. Атаката се задъхва и е на път да се провали. Настъпващите вериги се принудени да залегнат.

Ефрейтор Никола Паскалев влиза в огневи двубой с немския картечар. Много скоро изстрелва и последния пълнител по бункера, но немската картечница не спира яростния си, смъртоносен лай. Тогава парашутистът започва да мята ръчни гранати срещу бункера. Хитлеристите също го засипват с гранати . Една от тях избухва близо до него и разкъсва лявата му ръка. Заедно с кръвта изтичат и последните сили на храбреца. Като надвива острата блока, той отвърта със зъби капачката на една ръчна граната и я хвърля срещу бункера. Последва оглушителен гръм , но след минута бункерът отново оживява и продължава да засипва с огън българските воини. И тогава ефрейтор Паскалев взема своето съдбоносно решение. Притиска до гърдите си няколко ръчни гранати и запълзява към вражеския бункер. Със сетни сили се хвърля срещу ДОТ и се самовзривява в него.Бункерът замлъква завинаги. Парашутистите се вдигат в неудържима атака. Много скоро върхът пада в български ръце.

Ефрейтор Паскалев става втория български воин, повторил подвига на  офицерски кандидат Георги Христов от 7-ми пехотен полк на 6-та дивизия, който в първите дни на Отечествената война загива в боя при село Равна Дубрава.

След боя другарите на ефрейтор Паскалев откриват, че върху хастара на куртката си е изписал с химически молив огнените думи на Апостола на свободата Васил Левски:”Ако спечеля-печели цял народ,ако загина,губя само мене си и моята картечница Ганка!”

В лютия бой за овладяването на Стражин загива със смъртта на героите помощник командирът на Парашутната дружина Димитър Захариев Николов, който посмъртно е повишен в чин полковник/. Той е първенец на випуск 1943г. на Въздушната школа за запасни офицери на летище Казанлък. Награден е с личен пистолет от министъра на войната .Заедно с него загиват още 36 парашутисти, а 69 са ранени.

Дружинният командир, капитан Любомир Ноев докладва на генерал Владимир Стойчев за изпълнената задача. Потресен от дадените жертви той със сълзи на очи добавя: «Господин генерал, загинаха ми момчета !»

Командващият Първа българска армия, генерал Стойчев е поразен от масовия героизъм и себеотрицание на парашутистите и заповядва целия личен състав на дружината да бъде повишен в звание, офицерите наградени с ордени, а загиналите парашутисти да се транспортират до София и там да се погребат с военни почести в специална Алея на загиналите парашутисти.

Когато по-късно главнокомандващият на Българската армия, генерал лейтенант Иван Маринов пита генерал майор Владимир Стойчев: „Защо Парашутната дружина бе хвърлена срещу Стражин? Командирът на Първа армия отговаря без да се замисли: „Защото нямаше кой друг да направи пробива!“

В следвоенния период Парашутната дружина просъществува до 1950 г. когато от нея се създава парашутно-разузнавателен батальон, който е на подчинение на Разузнавателното управление на ГЩ. През октомври 1957 година. са създадени учебни парашутно-разузнавателни звена и парашутно- разузнавателна база в село Крушуна, Ловешко.

В края на 1960 година, парашутно разузнавателна база е ситуирана в село Челопечене, Софийско, а през 1962 година, същата е предислоцирана на летището в село Мусачево.През 1959 година към щабовете на корпуси се създават парашутно-разузнавателни роти, които през 1964 година са разформировани.

Сформирана е учебно-парашутна база и в град Пловдив. Две години по-късно, ротите са възстановени, а през 1975 година с решение на ГЩ на БНА от състава на двете бази в Мусачево и Пловдив се сформира 68-ми полк „Спецназ“. Ротите се развръщат в парашутно-разузнавателни батальони към щабовете на трите армии. През 1998 г. се разформироваха трите парашутно-разузнавателните батальони и се сформира парашутен полк в Сливен.

Днес, достойни наследници на Парашутната дружина са воините от Съвместното командваме на специалните операции с командир, генерал -майор Явор Матеев. Те участват в редица задгранични мисии и учения и навсякъде се представят отлично, издигайки авторитета на Българската армия.

С указ на Държавния съвет на НРБ 18 октомври е обявен за професионален празник на военния парашутист. Впоследствие той е променен с указ на МО от 17 март 1994 г., като ден на парашутиста в БА. В чест на техния героичен подвиг , в градинката пред народното събрание бе издигнат скромен паметник.

Те имат и крилат девиз: „Там, където другите не могат!“ – и носят с достойнство и чест, както своите предци от Парашутната дружина наименованието – елитно съединение на Българската армия