Тя е един от най-красивите Вердиеви гласове. Всички фенове на операта познават прекрасните й изпълнения в роли като Дездемона от „Отело“, Амелия от „Бал с маски“, Леонора от „Трубадур“. В същото време я канят да пее Елизабет от „Танхойзер“ на Вагнер.
Нейната международна кариера я отвежда в „Метрополитън опера“ и „Карнеги хол“ в Ню Йорк, Кралската „Ковънт гардън“ и „Роял Албърт хол“ в Лондон, Миланската скала, Дойче опер, Щаатсопер и Концертхаус Берлин, Музикферайн и Концертхаус Виена, Залцбургския фестивал, Номори опера Токио, Театро Колон Буенос Айрес, Баварската опера Мюнхен и др.
Красимира Стоянова завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Дебютира с ролята на Джилда в операта „Риголето“ от Верди в Софийската национална опера.
Постоянен гост-солист е в Щаатсопер Виена
където през 2009 г. е удостоена с почетната титла „Камерзенгерин“ на Щаатсопер Виена.
че графикът й е препълнен с ангажименти по световните сцени, Красимира Стоянова признава, че желанието на хората да гледат опера намалява. „В България днес има много оперни театри – бих казала повече, отколкото е интересът на публиката. Намалява желанието на хората да гледат опера. За съжаление, вече няма и кандидати да учат оперно изкуство в Академията. Това също сваля нивото“, споделя тя пред „Аз Буки“.
Въпреки многото й участия по света, тя намира време да се включи в различни инициативи в България като Фестивала на камерната опера в България.
„Въпреки графика намирам време за работа в България – както за работа с млади наши певци, така и за прекрасни инициативи като тази. За мен това е родолюбив повик. Страдам от това родолюбиво чувство и се надявам всеки поне малко да изпитва подобен ентусиазъм. Да се опитаме да излезем от духовния вакуум, в който сме изпаднали. Духът е защитна сила, която може да ни спаси, да помогне, когато страда тялото. Смятам, че е наша задача заедно да положим усилия и да активираме тези
защитни сили на обществото
каза Стоянова.
Известната оперна прима споделя, че цени всяко изкуство, стига в него да има перспектива и мисъл в бъдещето.
„Всеки вид изкуство е прекрасно, ако е направено както трябва. В операта няма нужда непременно да е голямото представление – може да не е цял спектакъл, може да е само песен. Това също е вид изкуство, но в по-деликатна кутийка. Направена добре, камерната опера носи заряд и е интересна, има своята публика и красота“, смята тя.
Стоянова е категорична и фестивалът, който и да е, никога не трае само ден или два до следващия фестивал. „Той „изнася“ изкуството в други градове и театри – най-малкото чрез ангажиране на певци и оркестри от тези градове. Освен това „внася“ публика. Подобен фестивал се превръща в събитие за цял регион – не само в културен, но и в познавателен аспект. Става повод за повишен интерес и за съчетаване на културен туризъм с опознаване на нови места и исторически забележителности“, допълва Стоянова.
Оперната прима смята, че не би било лошо подобен род събития да се подкрепят и на държавно ниво, защото ползата излиза далеч извън границите на музиката.
