С МИНГИ ТАУ И ИНА МИРОВА В ГОРДА БАЛКАРИЯ

Имам толкова много приказки, а в нито една не съм те разказала…… Когато ми спре сърцето-ти ще останеш там. Да дишам. Ще ми бъдеш последното изречение.   – ИНА МИРОВА

Много е трудно да си сдържаш емоциите , когато четеш написанато на лични от моята нова нет позната Ина Мирова . Много е трудно да ги сдържиш , когато разбираш , че думите са несъразмерими за такова деяние как НКВД атакува балкарските села и буквално избива всичко , което свари . Оцелелите са натоварени на вагони и в Средна Азия . Единствената им вина , че са кавказци , че са горди планници . Няма ли да нахлуят сълзи  в очите Ви , когато четеш , че тригодишното сестриче на дядото на Ина е загинало в леглото си от граната . Нейният дядо е бил малко дете и при това нападение е загинала и сестра му . Идването им в България граничи с фантастиката . Избягали от депортацията идва  тук с братовчедите си и намират подслон при турчин , който имал две жени , но нямал деца . Давайки им правилен съвет да сменят имената си това ги е спасило от лапите на НКВД , когато съветската армия идва в БЪлгария и не ги спохожда съдбата на нашите таврийски българи

Благодарение на Ина се докоснах до балкарския свят , до балкарския бит . Удивен съм откровенно . Един горд народ , който държи на своето име живее някъде там между висините на Кавказ и в неговата историческа памет е запазено , че са клон на българското племе . Балкарците за разлика от волжките ни братя макар също мюсюлмани с радост се опитват да установят контакт с нас . За съжаление волжките българи се държат резервирано спрямо нас , а на някой от техните водачи им пречи нашата християнска религия . Два клона на един народ , но коренно различни

Балкарецът е от този тип , като и ние дунавските българи , които здраво са свързани с земята , с родния край . Легендата за Минги Тау е преклонението пред Елбрус , което всеки член на тоз народ изпитва към Кавказ , като негов роден край , към земята на която живеят . Грацията на танцуващият лебед и мъжът воин са неща , които издават душевност съразмерима с нашата българска . Уважение към жената , към майката е тази легенда . Уважение към природата и заобикалящият свят е грациозния танц на девойката в балкарската лезгинка . Когато Ина ми пусна клипа на фолклорния състав Айнар настръхваш . Певците се прекланят пред всичко балкарско , пред водача на рода , пред родното място . Ами с две думи как да не изпиташ уважение към тези хора

в този клип има за фон старата столица на Балкария

https://www.facebook.com/kbhistoryandculture/

В клиповете , които ми прати Ина се вижда и друга страна на балкареца – уважението към природата .  Има много клипове с местната фауна , които издава това чувство на местните . Опазването на заобикалящият свят е родолюбие , което никога не можеш измериш на кантар . И на последно място любовта към коня . Нещо това да Ви напомня ?

Ина Мирова ме накара да погледна в един друг , първичен свят . В свят на горди войни и красиви хора .  Свят на дълг , чест и любов към родината . Благодаря ти