Зелен образователен център – Шабла
Община Шабла е водещата организация в изпълнението на проект „Изграждане на Зелен образователен център”, договор № 2008/115206, осъществен с финансовата подкрепа на Правителството на Норвегия чрез Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България.
Партньори в изпълнението на проекта са община „Сондреленд“, Норвегия, консултантска компания „Дикон груп” ООД и Българско дружество за защита на птиците.
Зеленият образователен център е изграден през периода април 2009 – април 2011 година.
Разположен е в общинска сграда с местно културно значение, известна като „Старото училище” или „Пансиона”. Масивната каменна постройка датира от началото на XX век и се отличава с монументална архитектура и висока естетическа стойност. В рамките на проекта сградата и прилежащия й парк са обновени и адаптирани към новите нужди и специфични функции на образователен и промоционален център за природозащитна и туристическа дейност.
Центърът е многофункционален и разполага с лекционни зали, зали за експозиции, представящи биологичното разнообразие и културно-историческото наследство на района, Интернет зала с IT-система за он-лайн наблюдение на влажните зони чрез камери, монтирани на подходящи места. Освен за директно наблюдение на езерата от посетителите, IT-системата е в помощ и на контролните органи, които следят за спазването на екологичното законодателство. В прилежащото на Центъра парково пространство са обособени зона за отдих и няколко зони, експониращи характерна за района растителност: езерна зона с водна растителност, зона за пясъчна растителност и скален кът с алпинеум.
Културно историческо наследство
Земите на Добруджа са обитавани още през праисторическата епоха. В археологическия комплекс на Големия остров и западния бряг на Дуранкулашкото езеро са открити селища и некрополи, оставени от най-старото уседнало население в областта. Тяхната хронология започва от времето на късния неолит, продължава през енеолита, бронзовата и желязната епоха и завършва с края на Първото българско царство (5300 г. пр. Хр – началото на XI в. сл. Хр.). Поради това Дуранкулак изпълнява ролята на хронологически еталон за Добруджа и Долния Дунав и се определя от специалистите като „Добруджанската Троя”. Археологическият комплекс е популярен и с най-старата каменна архитектура в Континентална Европа, с най-големия в света праисторически некропол от новокаменната и каменно-медната епоха през VI – V хил. пр. Хр., с единствения на Балканите елинистически храм на Великата богиня-майка Кибела и с изследваното старобългарско селище с некропол от IX-X век.
Тук е открита и дълго търсената от изследователите начална фаза от развитието на неолитно-енеолитната култура „Хаманджия”. След проучванията в Дуранкулак тя е известна в специализираната литература като “фаза Блатница”, по старото име на днешното село Дуранкулак.
Природа
През пролетта в степите на Добруджа цъфтят красиви пролетни растения. Някои от тях са редки за флората на България – теснолист божур (Paeonia taenuifolia), волжски горицвет (Adonis vernalis), наведена салвия (Salvia nutans), дребна перуника (Iris pomilla). По пясъчните дюни, северно от Дуранкулак, се развива борзеановия игловръх (Alisssum borzeanum).
Над територията на община Шабла преминава миграционният път Via Pontica и Шабленското и Дуранкулашкото езеро се явяват едни от най-важните станции при прелета на птиците по българското Черноморие. Откритите им водни площи се използват за нощувка на големи ята от зимуващи големи (Anser albifrons) и малки белочели гъски (Anser erythropus), червеногуши гъски (Branta ruficollis), тръноопашати потапници (Oxyura leucocephala), зеленоглави патици (Anas platyrhynchos), неми (Cygnus olor) и пойни лебеди (Cygnus cygnus), лиски (Fulica atra), малки (Phalacrocorax pygmeus) и големи корморани (Phalacrocorax carbo), гмурци. Тръстиковите масиви са от изключителна важност за гнезденето на малкия (Ixobrychus minutus) и големия воден бик (Botaurus stellaris), сивата (Ardea cinerea) и ръждивата чапла (Ardea purpurea), белооката потапница (Aythia nyroca) и тръстиковия блатар (Circus aeruginosus). Скалистите морски брегове на Тюленово са място за гнездене на качулатия корморан (Phalacrocorax aristotelis) и основно местообитание на черногърбото каменарче (Oenanthe plechanka). Степните и варовити терени са гнездовище на дебелоклюната (Melanocorypha calandra) и късопръстата чучулига (Calandrella brachydactyla), турилика (Burhinus oedicnemus), полската бъбрица (Anthus campestris) и сивото каменарче (Oenanthe оenanthe).
Видрата (Lutra lutra) е представена със стабилна популация по цялото крайбрежие на общината. Пясъчните дюни са местообитание на световнозастрашената сирийска чесновница (Pelobates syriacus balcanicus).
