Началото на музейното дело се поставя в Свищов още на 30.01.1856 г., когато в трудните робски години се основава Народно читалище, където има “библиотека и мозеум”.Създаването на музея в 1856 г. не е случайно. Още в 40-те годинини на ХІХ в. свищовци имат ясна представа за характера и предназначението на музея в съседни и по-далечни държави. Тази представа идва от познаването на музейните сбирки на Австрия, Сърбя, Чехия, Румъния, Гърция и Русия. Търговците и интелигенцията неведнъж влизат в допир със съкровищата на музеите в споменатите страни и донасят идеята за свой музей.
Когато се говори за музея от 1856 г., мнозина го възприемат като нещо неосъществено. Фактически, обаче, тогава има истинска, макар и скромна музейна сбирка. За първи път свищовският музей е споменат през 1863 г. в румънски пътеводител на крайдунавските градове. На страница 53 на пътеводителя се съобщава, че тогава град Свищов има 22 000 жители, известен е със своя магистрат от български търговци, добре организирано българско училище и специално е отбелязано, че в града има “ малък музей със старини”.
На 15 май 1926 г., в присъствието на председателя на Народното събрание Ал.Цанков, народни представители, проф.Георги Данаилов, кмета Капитанов и много граждани, министърът на Народното просвещение Никола Найденов открива музея на името на писателя и в негова памет.
Още от самото основаване музеят застъпва три раздела – Алеко Константинов, археологически и етнографски. В първоначалния фонд на археологическия отдел влизат и 60 паметника, събрани от Свищовското археологическо дружество.
Свищовският музей, наред с тези в София, Пловдив и Варна, е един от малкото държавни музеи в странат до 1944г.
