

В България има хора, които определят България като агресор през ПСВ. Това е специално за тях. От 15-ти до 28-ми август 1916 г. (две седмици преди България да обяви война на Румъния) храбрата румънска армия отвлича над 40 000 добруджанци, които са разпределени в концентрационни лагери в Северна Румъния. Успях да локализирам част от тях. От 40 000 оцеляват по-малко от една трета. Ето разказ на един оцелял:
„Натъпкаха ни като говеда в товарните вагони, по шестдесет, седемдесет, до сто човека… В нашият вагон проброих осемдесет и пет човека, от които три деца и тринадесет жени. Не можахме да дойдем на себе си от голямата уплаха и боя, който получихме на гарата. гледката ужасна – кой с пукната глава, кой с изтекло око, с кървящи рани, но все пак живи….Вътре във вагоните се дишаше все по-трудно. Смрад от повръщано, кръв, гангренясали рани, физиологични нужди. Започнаха да умират хората, да се разлагат труповете им, и миришеше страшно, непоносимо. Само в нашият вагони починаха двадесет и осем души. В другите вагони картината същата. Казвахме на старшията да освободим вагона от труповете, но отговорът беше: – Не, всички по списък, живи или мъртви трябва да стигнат до Яш. Започнахме да отделяме труповете на единия край на вагона, покривахме ги с дрехи, за да намалим доколкото е възможно миризмата, и да скрием убийствената гледка.“
Да припомня това е 1916 г., а не 1944 г.