🔹Владислав ІІI Ягелончик е роден на 31.Х.1424 г. и е първото дете от брака на полския крал Владислав ІІ Ягелончик и съпругата му София Холшанска. Неговият баща е Велик литовски княз, който е коронясан през 1386 г за полски крал. За да получи короната и ръката на полската кралица Ядвига, Ягело се покръства, като приема християнското име Владислав и по този начин Литва се обединява с Полша. В годините на неговото управление страната се разширява, но безспорно най-голямата победа на Полско-литовското кралство е над Тевтонския орден на кръстоносците на 15 юли 1410 г. при Грюнвалд.
🔹След смъртта на баща си през 1434 г. Владислав става крал на Полша. През 1440 г. между Полша и Унгария се сключва уния, по силата на която той получава и унгарската корона. По този начин двете кралства трябвало да обединят силите си за борба с османските завоеватели. Едно такова голямо военно начинание би укрепило авторитета на Владислав III Ягелончик.
🔹През 1443 г. и 1444 г. младият крал застава начело на два похода. В битката при Варна на 10 ноември Владислав III ръководи армия от 20 000 бойци срещу 55 – 60 000 противник. Кралят предприема удар с личната си гвардия от 500 рицари срещу 10-те хиляди еничари на султана, достига до последните еничарски редове и до султанския команден пункт, но е обкръжен. В този момент кралският кон се спъва и кралят пада на земята. Еничаринът Коджа Хазър бързо се приближава, убива краля, което дезорганизира армията и тя отстъпва. След неговата смърт кризата в Полша продължава три години и завършва с възкачването на брата на Владислав – Кажимеж IV Ягелончик през 1447 г.
🔹През 1935 г. на бойното поле е открит символичен мавзолей на крал Владислав III Варненчик. Кралското тяло не е намерено и се предполага, че заедно с телата на останалите убити, е било изхвърлено във Варненското езеро.
