Успелите българи: Игнат Канев и трудът като панацея
Какво е успехът? За мнозина да си успял означава да имаш много пари и звездна слава. За други той не е свързан с трупане на материални блага и власт,а е по-скоро въпрос на себеусещане. Ако живееш живота, който те прави щастлив, значи си успял. В новата поредицата „Труд“ ви разказваме историите на българи, които са повярвали в себе си и са сбъднали мечтите си. Как са постигнали успеха си? Каква е цената, която са платили? Имат ли своя рецепта за него? Четете всеки четвъртък в „Труд“.
“На 14 години се озовах на непознато за мен място. Нямах нищо освен мечти и надежди. Справих се с всичко с тежък труд и решителност.”
Виж тук новите електронни издания в MediaMall – цени от 0,50 до 5 лева
Това разказва най-успелият българин в Канада Игнат Канев. Преди седмица той стана “Доктор хонорис кауза” на Русенския университет.
Сълзите
на филантропасе стичат по лицето му не само защото отново е в България. С него са съпругата му Димитрина, дъщерите им Кристина-Мария и Анна-Мария. Дни след 87-ия му рожден ден на 6 октомври прочутият милиардер сбъдна още една своя мечта – отвори “Канев център” към университета, за който дари 2 млн. лв.
“Напуснах България като момче, за да търся възможности в други краища на света. С възрастта и разстоянието връзката с отечеството стана по-силна. Обичам Канада, но във вените ми винаги ще тече българска кръв. Всичко ме тегли към България. Живеейки извън нея, се чувствам като дърво без корен. “Канев център” е моят начин да засадя символично дърво в земята на отечеството”, споделя магнатът.
Той не е забравил как през март 1941 г. нарамва торбичката от родното си село Горно Абланово и заедно с още двама-трима връстници тръгват за Австрия. Баща му го пуска да учи занаят при приятеля си Никола Парушчолаков. Докато им гостува в Горно Абланово, градинарят, който има зеленчукови градини в Австрия, харесва чевръстия хлапак и измолва семейството “да го направи човек”. Гатьо, както му викат вкъщи, още е ученик, но се върти покрай баща си в кооперацията и гледа как се прави алъш-вериш.
Новият му живот в странство започва като
общ работник
и на пазара, въпреки че още не знае немски език.
Година по-късно българчето вече продава само на сергията. Когато след 3 години се връща за малко на село, военните се сещат, че не е изкарал казарма. Това го принуждава бързо да се върне в Австрия.
За 5 години в Австрия чиракът успява да завърти търговия с плодове и зеленчуци. Само той сред сънародниците си има камион. След още 5 години решава да си стегне багажа за Канада заради слухове, че руските тайни служби дебнат емигранти като него и ги пращат в Сибир. Българинът се уговаря със земеделския лидер Г. М. Димитров да остави бизнеса си на задграничното правителство на БЗНС, срещу което да му помогнат с канадски долари.
Пари обаче така и не получава и 24-годишният Игнат се оказва в чуждата страна само с 5 долара в джоба. “Когато не знаеш езика и не си се изучил, си като едно животно”, не крие горчивите си спомени българинът.
Не знае английски език, но се хваща с други емигранти в строителството и започва да бъхти денонощно. Докато се учи как се градят къщи, предприемчивият му нюх му подсказва, че от имоти се печели много. И точно тогава получава неочакван подарък – БЗНС все пак му изпраща 300 долара за австрийския му бизнес. С тях младежът си купува място за строеж.
За по-малко от година Игнат успява да вдигне собствена къща в Торонто, която залага срещу 4000 долара кредит. С тях си купува още два парцела и продава построените домове. После инвестира отново в терени, които застроява. Емигрантите в Канада прииждат и всеки си търси жилище.
В Канада забелязват предприемчивия българин, когато решава да дари 2000 долара за изграждането на болница. Оказва се, че Канев е дал най-голямата сума и това впечатлява местните първенци. Те започват да го канят на събирания и да го препоръчват на клиенти.
След шест години неспирен труд Игнат разбира, че най-после е успял – вдига първия си триетажен блок с 9 апартамента. Десет години по-късно фирмата му вече има сграда с 262 жилища.
Покрай строителството предприемачът вижда, че хората се нуждаят и от автомобили. Основава представителство на “Дженерал мотърс” и вдига продажбите в Канада до 4000 коли годишно. Роденият търговец даже убеждава една фирма да купи 300 камиона.
Главоломните му сделки впечатляват президента на “Дженерал мотърс”, който го кани на вечеря в Детройт и му изпраща личния си самолет.
И понеже в клуба на богатите голфът е мерило за успех, наред с терените за застрояване Игнат Канев инвестира и в игрища. Построява осем и прави от тях следващия си печеливш бизнес. Постепенно заобичва играта и сега твърди, че на нея дължи дълголетието си. Другата причина е
семейството
Макар че живее 28 години с първата си съпруга – австрийката Катерина, тя не успява да му роди деца и двамата се разделят. Едва след смъртта Игнат разбира, че е била болна от рак.
Майка му го ръчка, че чака внуци и на 51 години Гатьо решава да си намери втора жена. С 25-годишната Димитрина от Русе го запознават български приятели, докато тя гостува на дядо си в Канада. Въпреки голямата разлика във възрастта им, химията се оказва по-силна и след дълга телефонна любов Канев идва в България да я иска от родителите .
От щастливия им брак, на който се радват вече 37 години, се раждат двете им дъщери. Баща им не жали пари да ги изучи.
По-голямата Ана-Мария е завършила Колумбийския университет и икономика в Оксфорд. Сега е инвестиционен посредник на Уолстрийт и аналитик в Световната банка. Кристина пък е юрист и практикува като адвокат.
“Имам млада булка, но и спортувам. Играя тенис 2-3 пъти в седмицата, а всеки следобед – голф“, издава рецептата за дълголетието си Канев.
Иначе през седмицата работният му ден започва в 7 ч. “За всяка работа трябва да се отделя време, без значение дали тя е малка или голяма”, категоричен е магнатът. Същият принцип той спазва и в общуването си, като не забравя да напомня, че “Хората акъл дават, но пари не дават”.
“Аз съм постоянен посланик на България в Канада. Всички посланици идват за по 3-4 години, но аз съм постоянно там”, казва филантропът. Във втората му родина няма българин, който да го е потърсил за помощ и да не е получил съвет или работа.
За българите в Страната на кленовия лист той е ангел хранител, защото е протегнал ръка на хиляди. Иги Канефф, както се подписва в Канада, дава земя и 1 млн. долара за строежа на българска църква в Торонто.
Човекът, чието богатство се оценява на 1 млрд. долара, гледа на
дарителството като на
адреналин
“Физически съм добре и разчитам, че ще бъда доста време наоколо и каквото мога да помогна, колкото съм по-добре, толкова повече работи може да направим”, планува мултимилионерът.
Президентът Росен Плевнелиев сравни Игнат Канев с братята Евлоги и Христо Георгиеви, дарили преди 136 години сградата на Софийския университет.
А Игнат вече чертае планове как да ремонтира читалището в родното му Горно Абланово, където винаги го посрещат като икона. С негово дарение още през 1976 г. е построена детската градина. В селото доскоро се ползваше линейката, купена със средства на строителния предприемач. В училището пък е оборудвал компютърен кабинет, дал е и пари за ремонта на църквата.
През 2002 г. Игнат Канев, който е и почетен консул на България в Канада, беше награден с орден “Стара планина”. Той е носител и на “Ордена на Онтарио”. През 2011 г. Атлантическият съвет на Канада връчи на дългогодишния си директор наградата “Сен Лоран” като признание за неговия принос към идеалите и принципите на поддържането на мир и ред.
РЕЦЕПТАТА
“Сещам се за една приказка, която чух като дете в България. Трима селяни се събрали на Димитровден. Нямали много радост заради голямата суша. Единият селянин казал: “Годината беше ужасна, аз дори не изорах земята.” Другият селянин кимнал и казал: “Аз изорах земята, но положението беше толкова лошо, че не я засях.” Третият селянин казал: “Годината беше лоша, но аз изорах земята, успях да я засея и с каквото изкарах, изхраних семейството си през зимата, а и малко семе остана.” Посланието за мен е, че с каквото и да се сблъскаме, не трябва да се предаваме. Трябва да бъдем решителни и верни на целите си. Винаги трябва да сеем и да се грижим за посевите си, независимо от трудностите.”
ЦЕНАТА
“Когато пристигнах в Канада, се озовах на непознато място, нямах семейство и приятели, на които да разчитам и не говорех езика. През тези тежки години нямах нищо освен мечти и надежди. Независимо от трудностите, през които минах, се справих – с тежък труд, решителност и постоянство. Още си задавам въпроса: Колко различен би бил животът ми, ако имах академична подготовка?“ Това е причината, поради която искам да помагам на младите хора да се образоват – възможност, която аз нямах. Работите само с труд стават, с нищо друго. Никой друг не може да ти помогне, ако ти не си помогнеш. Другите хора могат само да ти обещават. Обещанието обаче е евтино. А евтиното месо и кучетата не го ядат.
